close
България

Вижте решенията на Министерски съвет от днес

ministerski-savet

Министерският съвет одобри актуализирана Национална пътна карта за научна инфраструктура

Правителството одобри актуализирана Национална пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г. Целта на документа е да се очертаят приоритетните инфраструктурни проекти в изпълнение на тематично предварително условие от Споразумението за партньорство между България и ЕС относно програмния период 2014-2020 г. на европейските структурни инвестиционни фондове.

Националната пътна карта цели осигуряване на условия за постигане на нови знания чрез обслужване на фундаменталните и приложните изследвания, като по този начин предоставя възможност за решаване на сложни интердисциплинарни научни въпроси, а също така и комерсиализиране на научните резултати, които въвеждат иновативни продукти и услуги. Достъпът до модерна научна инфраструктура гарантира рамката за развитието на учените и на науката и е предпоставка за трансфера на технологии и знания към и от индустрията.

Приоритизирането на обектите е извършено с оглед очакваното социално, образователно и икономическо въздействие от тяхното изграждане и функциониране. За целта от МОН е извършен преглед на наличната инфраструктура в научните организации – лаборатории, центрове и факултети към съответните научни организации. Принципите, които са следвани, са: избягване на дублиране на уникална и скъпа научна апаратура; осигуряване на висока натовареност на научната инфраструктура и достъп на заинтересованите ползватели; поддържане на наличната инфраструктура в добро функционално състояние; осигуряване на балансирано разпределяне на научната инфраструктура по институции и региони; интегриране към научните инфраструктури на Европейския съюз.

Актуализацията на Националната пътна карта има за цел да подпомогне политиките за развитие на научните изследвания, да определи приоритетите за устойчиво развитие на научната инфраструктура до 2023 г., методологията и процедурата за оценка на съществуваща и бъдеща научна инфраструктура, както и разработването на план, процедури и срокове за поддържане на инфраструктурите в Националната пътна карта до 2023 г.

Финансирането на Националната пътна карта ще става от държавния бюджет, ОП „НОИР” и други източници.

За мониторинг на изпълнението на Националната пътна карта за научна инфраструктура предвижда създаване на Постоянен комитет като консултативен орган към министъра на образованието и науката.

 Полк. Николай Караиванов е предложен за началник на щаба на Сухопътните войски

Правителството предлага на Президента на Република България да назначи полковник Николай Караиванов за началник на щаба на Сухопътните войски и да го удостои с висшето офицерско звание „бригаден генерал”. Полк. Караиванов е завършил ВНВУ „В. Левски” и ВА „Г. Раковски”. На военна служба е от 1985 г.

Кабинетът предлага също от длъжност и от военна служба да бъде освободен бригаден генерал Калин Кузманов, директор на дирекция „Стратегическо планиране” в Министерството на отбраната. Причината е навършване на пределна възраст за военна служба. За ръководител на дирекцията е предложен полк. Красимир Кънев, който ще бъде удостоен със звание „бригаден генерал”.

За назначаване като директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи” във Военния секретариат на ЕС в Брюксел и удостояване със звание бригаден генерал е предложен полк. Васил Събински. Очаква се той да поеме поста от 1 август т. г.

Правителството предлага още президентът да измени Указ №85 от 2012 г., с който са утвърдени длъжностите във въоръжените сили на Република България и Националната служба за охрана, изискващи висши офицерски звания. С промените в указа се добавя длъжността директор на дирекция „КИС” във Военния секретариат на ЕС с военно звание „бригаден генерал/флотилен адмирал”, която е определена като национален принос на страната ни към ЕС. Систематично се променя и мястото в списъка на длъжността „командир на 68-а бригада „Специални сили”, която след измененията в ЗОВС премина на непосредствено подчинение на началника на отбраната.

 Около 46 000 първокласници ще получат еднократна помощ от 250 лв. в началото на учебната година

По 250 лв. еднократна помощ ще получат първокласниците, чиито семейства имат ниски доходи, реши правителството. С тези средства ще бъдат подпомогнати около 46 000 деца, които тръгват на училище през септември т. г.

Еднократната помощ се отпуска по реда на Закона за семейни помощи за деца. Право да я получат имат семейства, чиито деца са записани в първи клас в държавно или общинско училище за първи път. Друго задължително условие е средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца да е по-нисък или равен на 400 лв.

Помощта се отпуска без доходен тест за деца с трайни увреждания, сираци и деца, настанени в приемни семейства и в семейства на роднини и близки по реда на Закона за закрила на детето. Срокът за подаване на заявление-декларацията за отпускане на помощта след записване на детето в първи клас е не по-късно от 15 октомври на текущата учебна година.

 Правителството отпусна средства за рехабилитация на военноинвалиди и ветерани от войните

Министерският съвет одобри допълнителен трансфер в размер на 6840 лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 година.

Със средствата, предвидени в централния бюджет, ще се разплатят извършени разходи за престой и ползване на дейности и услуги в базите на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД от правоимащи лица по Закона за ветераните от войните и Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

 Пет общини получават държавни имоти

С решения на правителството пет общини получават имоти – публична и частна държавна собственост, за решаването на проблеми от местно значение.

На община Русе е предоставено безвъзмездно правото да управлява имот в местността „Текето“ край с. Николово. Имотът с площ 36,7 дка е връзка между язовирите „Николово” и „Образцов чифлик“. След обследване на хидротехническите съоръжения общината ще възстанови проводимостта на речното легло, което се намира в него.

Община Мездра получава терен на ул. „Св. Патриарх Евтимий“ №2 в града за обособяване на площадка за безвъзмездно предаване на едрогабаритни, опасни и други отпадъци от домакинствата. На община Харманли е прехвърлено правото са собственост върху гараж на пл. „Възраждане“ №1, заедно със съответните идеални части от отстъпеното право на строеж. В имот от близо 20 дка и с построени в него сгради, предоставен на община Плевен, местната власт ще може да изгради приют за безстопанствени животни. Имотът се намира на ул. „Д-р Г. М. Димитров“ №106 в града.

Правото на собственост върху два поземлени имота в местността „Беляновец“ се прехвърля безвъзмездно на община Свищов. Имотите с обща площ 10 дка ще се използват за закриване и рекултивация на депото за твърди отпадъци – проект, свързан с прилагане на националната стратегия в областта на управление на отпадъците и с регионалната система за отпадъци.

С друго решение на областния управител на Пловдив се предоставя за управление имот, чийто статут правителството променя от публична в частна държавна собственост. Теренът от 2 дка в землището на Пловдив е с отпаднала необходимост за Агенция „Пътна инфраструктура“.

 България ще открие почетно консулство в Белфаст

Правителството реши да бъде открито почетно консулство на България в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия със седалище в Белфаст. Откриването му ще допринесе за засилване на двустранните контакти в областта на бизнеса и културата, както и за оказване на съдействие на българските граждани в контекста на последствията от Brexit.

За почетен консул ще бъде назначен британският гражданин Пол Мартин. Той притежава солиден опит по трудово-социални въпроси – бил е съветник към Министерството на труда и социалната политика на България и има добри контакти у нас и в Северна Ирландия.

 За ратификация е предложен Меморандумът за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия

Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия.

Ратификацията ще осигури пълноправното участие на България в програмата, която има четири приоритетни оси – „Устойчив туризъм“, „Младежи“, Околна среда“ и „Техническа помощ“. По тази програма разпределението на средства е 85 на сто от ИПП, 15 на сто за България по оси 1, 2 и 3 ще дойдат от държавния бюджет, докато участниците по проекти от Сърбия ще трябва да осигуряват този ресурс от собствен принос. България и Сърбия ще трябва да предоставят солидарно национално съфинансиране за приоритетна ос 4 „Техническа помощ“.

 За ратификация е предложено присъединяването на България към Центъра за координация на придвижването „Европа”

Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира Техническото споразумение, сключено между 15 държави от НАТО и Европейския съюз, относно Центъра за координация на придвижването „Европа”. България се присъедини към него с Нота за участие, подписана през ноември 2016 г.

Целта на техническото споразумение е да се установи Центърът за координация на придвижването „Европа” и да се определи рамката за основните административни и финансови разпоредби, необходими за експлоатацията и поддръжката му. Центърът координира използването на възможностите за въздушен транспорт и за презареждане с гориво във въздуха между участниците, като по този начин се подобрява цялостната ефективност и ефикасност на процеса.

Продължаващият процес на трансформация в НАТО е съществено условие за успешното адаптиране на Алианса към променящата се среда за сигурност и за изпълнение на възникващите оперативни задачи. България подкрепя инициативите за посрещане на новите предизвикателства пред сигурността и за развитие на военните способности, издигнати на срещите на върха на НАТО през последното десетилетие. Членството на страната ни в Центъра за координация на придвижването „Европа” ще спомогне за доразвиване и подобряване на способностите на България в областта на стратегическия транспорт.

 Одобрени са резултатите от заседания на Съвета на ЕС

Правителството одобри резултатите от българското участие в заседанията на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС и на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие”, проведени на 22-23 май и на 8 юни в Брюксел.

В частта за образование Съветът прие актуализирана препоръка относно Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот. Във формат министри, отговорни за младежта, Съветът прие заключения за ролята на работата с младежта за подпомагане на развитието на основни житейски умения у тях, които улесняват успешния им преход към зрелостта, активното гражданство и професионалния живот, както и заключения относно стратегическите перспективи за европейското сътрудничество по въпросите на младежта след 2018 г. Министрите, отговорни за аудиовизуалната политика и културата, постигнаха общ подход по предложението за директива за координиране на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги с оглед на променящата се ситуация на пазара. Съветът прие заключения за стратегически подход на ЕС към международните културни отношения. Министрите на спорта приеха заключения за спорта като платформа за социално приобщаване чрез доброволческа дейност и резолюция за работния план на Европейския съюз за спорта (1 юли 2017 г. – 31 декември 2020 г.). По темата за дебат беше обсъдена темата „Спортните медии и тяхната роля за засилване на социалното приобщаване“.

Съветът „ПВР”, формат „Правосъдие” се съсредоточи върху дебата за създаване на Служба на Европейския прокурор. България има последователна политика в подкрепа на проекта.

На заседанието беше постигнат общ подход по проекта на регламент, а 22 държави-членки приеха и две декларации – относно финансирането на Европейската прокуратура и относно отношенията с неучастващите в засиленото сътрудничество страни. Регламентът може да бъде окончателно приет през октомври 2017 г., което ще позволи на Службата да започне да функционира още през 2020 г. Комисията информира, че се подготвят изменения на Регламента за ОЛАФ, което се налага от създаването на Европейската прокуратура. Финансирането й и щатните бройки са предвидени още в настоящата финансова рамка.

Министрите на правосъдието от ЕС обсъдиха проекта за изменение на Регламент „Брюксел ІІа” относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца. Проведен беше ориентационен дебат по предложението за директива за превантивното преструктуриране на предприятията и предоставяне на втори шанс за тяхното оздравяване. Постигнат беше общ подход по проектите на директива за борба по наказателно-правен ред с изпирането на пари и на регламент за защита на данните, обработвани от институции, органи, служби и агенции на Европейския съюз.

 Одобрени са проектоспогодби за трудовата миграция с Армения, Молдова и Украйна

Правителството одобри проекти на двустранни спогодби с Армения, Молдова и Украйна в областта на трудовата миграция. Документите ще послужат като основа за водене на преговори за регулирането на заетостта на гражданите на трите държави в България.

Предвижда се при наемането на граждани на една от държавите на територията на другата да се изисква валидно разрешение за работа. С проектите на спогодбите се предлага гражданите, които бъдат наети на територията на другата страна, да се ползват със същите права и задължения, които са в сила за местните работници.

Подписването на спогодби с Армения, Молдова и Украйна ще даде възможност за осигуряване на кадри за икономическите сектори, в които има недостиг на работна сила.

От страна на България спогодбите ще се изпълняват от Агенцията по заетостта.

 Променени са сроковете при изпълнение на два големи проекта по оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“

Правителството одобри промяна в сроковете за изпълнение на два големи проекта по оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“. Това са интегрираният проект за воден цикъл на Враца и проектирането и изграждането на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF – трета фаза на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община.

В проекта за водния цикъл на Враца, който се изпълнява като втора фаза от проект, започнат през програмния период 2007-2013 г. на ОПОС, е предвидено проектното предложение към Европейската комисия да се подаде през второто тримесечие на 2017 г. вместо през третото тримесечие на 2016 г., а начало на изпълнението на проекта да се пренесе от трето на четвърто тримесечие на 2016 г., когато е сключен договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

По другия проект се предвижда датата на подаване на проектното предложение към Комисията да бъде през второто тримесечие на 2018 г. вместо първото тримесечие на 2017 г. Друго изменение е свързано с началото на изпълнението на проекта – от третото тримесечие на 2017 г. на четвъртото тримесечие на 2018 г. Приключването на проекта е предвидено за четвърто тримесечие на 2023 г. вместо четвърто тримесечие на 2021 г.

При изменението на програмата са отчетени регламентираните срокове в индикативната годишна работна програма на ОПОС (2014-2020) за 2017 г. и приложимата нормативна уредба.

 Правителството одобри проект на нов Закон за държавните помощи

Министерският съвет одобри проект на нов Закон за държавните помощи. Предложените промени в нормативната уредба ще подпомогнат администраторите на помощ и бенефициерите по отношение предоставянето на законосъобразни помощи чрез използване на национален и европейски финансов ресурс с цел подобряване на финансовата дисциплина в публичния сектор и снижаване на фискалните рискове.

Законопроектът елиминира съществуващата към момента нормативна празнота и въвежда национален механизъм за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ, като целта е да се възстанови съществуващото пазарно положение преди предоставянето на помощта. Промените въвеждат изискване администраторите на помощ да действат и да постигнат резултати в кратки срокове, така че пазарното състояние да се възстанови максимално бързо.

Въвежда се също механизъм за правна защита за конкурентите и други трети страни, засегнати от предоставянето на неправомерна държавна помощ или от други нарушения при предоставянето на държавни помощи. Едновременно с това националните съдилища ще се подпомагат както чрез създаване на правна връзка между тях, така и от Европейската комисия и от Съда на Европейския съюз. По този начин ефективно ще се гарантира законосъобразното прилагане на режима по държавните помощи и в контекста на проведения процес на модернизация на режима от страна на ЕК в периода 2012-2014 г.

С проекта на закон се подобрява и съществуващата процедура по налагане на санкции за неизпълнение на законодателството по държавните помощи, като този процес ще се поеме от Агенцията за държавна финансова инспекция. Очаква се това да подобри контрола при разходването на публичен ресурс и да въздейства дисциплиниращо в сектора.

 Закрива се териториално звено на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси”

Правителството одобри промяна в Устройствения правилник на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, с която се закрива териториалното звено на ведомството във Враца. Решението ще способства за намаляване на административните разходи по издръжката на агенцията и ще повиши ефикасността на дейността й.

Текущите и архивни документи от закритата дирекция ще бъдат разпределени съобразно тяхното естество и предадени за съхранение към други териториални дирекции и към Централното управление на агенцията.

 Приета е промяна в Наредбата за допингов контрол при тренировъчна и състезателна дейност

Правителството прие изменение на Наредбата за допингов контрол при тренировъчна и състезателна дейност.

Промяната е в чл. 96 и с него се прецизира редът за установяване на административните нарушения и налагане на съответните наказания в рамките на Министерството на младежта и спорта.

 Одобрени са разходи по бюджета на МОН за изплащане на членския внос в ОИЯИ в Дубна

Правителството одобри допълнителни разходи в размер на 3 298 449 лв. по бюджета на Министерството на образованието и науката. Средствата са за предвидени в централния бюджет и са изплащане на членския внос на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия. Изплащането на сумата ще даде възможност да се извършат предвидените в научната програма на организацията дейности на българските учени.

Обединеният институт за ядрени изследвания е междуправителствена организация, създадена на основата на споразумение, подписано на 26 март 1956 г. от 11 страни-учредителки, между които и България. Към настоящия момент пълноправни членове на института са 18 държави, включително от Европейския съюз.

Институтът има многогодишна научноекспериментална експертиза и разполага с уникална научна инфраструктура, като осъществява връзки с над 800 научни центрове и университети в 62 страни. Основните направления на дейността му са физика на елементарните частици, ядрена физика и ядрени реакции, физика на тежките йони, неутронна и реакторна физика, медицинска физика и радиационна биология, физика на твърдото тяло, нанотехнологии и нови материали, информационни и комуникационни технологии, образователна програма.

 Шест професионални гимназии са обявени за училища с национално значение

Правителството обяви шест неспециализирани училища за училища с национално значение. Това са: Професионалната гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Димитър Димов“ – Ловеч, ПГ по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“ – Тетевен, ПГ по горско стопанство „Христо Ботев“ – Велинград, Професионалната техническа гимназия „Шандор Петьофи“ – Разград, ПГ по компютърни технологии и системи – Правец, и ПГ по ветеринарна медицина „Иван Павлов“ – Стара Загора.

Според държавния образователен стандарт за институциите в системата на предучилищното и училищното образование училище с национално значение е това, което дългосрочно изпълнява национална задача, възложена със заповед на министъра на образованието и науката, както и училище, в което се обучават ученици от много области. Всички училища със статут на национални са държавни и са към МОН.

 Правителството прие критерии за средищните детски градини и училища

Министерският съвет определи критерии за средищните детски градини и училища. За да бъде обявена за средищна, в една детска градина трябва да се обучават най-малко четири деца в задължителна предучилищна възраст от друго населено място. Условието е в селищата, откъдето са децата, да няма градина или училище, което да организира задължително предучилищно образование. Също така, градината трябва да е на най-малко разстояние от мястото, откъдето идват децата, измерено по асфалтов път. Условието се въвежда, тъй като в планинските райони често пъти по-краткият път е без асфалтова настилка, а това е пряко свързано с безопасното пътуване на децата до съответната детска градина или училище.

В училище, което кандидатства за статут на средищно, трябва да има най-малко 10 пътуващи от други населени места ученици в задължителна училищна възраст. В предложенията допълнително трябва да се посочи какви са възможностите за осигуряване на целодневната организация на учебния ден, както и за осигуряване на обедното хранене на децата.

исъкът на средищните детски градини и училища се актуализира ежегодно по мотивирано предложение на кмета на общината след решение на общинския съвет. Предложенията се внасят до 10 септември в Министерството на образованието и науката. Предложенията за средищни училища и детски градини трябва да съдържат мотиви за необходимостта от включването им в списъка и данни за броя на децата, както и да бъде посочена информация дали училището или градината съответстват на критериите, описани в постановлението.

В акта се предвижда за пътуващите деца и ученици да се осигурява безплатен транспорт, като задължително се определят придружители на децата и на учениците от 1-4 клас по време на пътуването до средищната детска градина или до средищното училище.

 Правителството одобри проектодоговора за застраховка „Обща гражданска отговорност“ на АЕЦ „Козлодуй“

Министерският съвет одобри проекта на нов договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“ на АЕЦ „Козлодуй“. Застрахователният договор ще бъде сключен с Гражданско дружество „Български национален застрахователен пул“ за срок от една година.

От 2002 г. „АЕЦ Козлодуй” ЕАД сключва ежегодно договор за застраховка, покриваща отговорността на централата при евентуална ядрена вреда.

Уредбата на застраховката за атомни електроцентрали се съдържа във Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда и в глава десета „Гражданска отговорност за ядрена вреда” от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ). Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗБИЯЕ, експлоатиращият ядрената инсталация е единствено отговорен за вредите от ядрена авария.

АЕЦ „Козлодуй“ е определена за дружество, експлоатиращо ядрената инсталация, която включва ядрените реактори и други съоръжения, разположени на площадката на централата, с изключение на съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци, предоставени за стопанисване и управление на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“.

 Администрациите ще обменят електронни документи по единен технически протокол

Правителството задължи административните органи в срок до 1 септември 2017 г. да приведат системите си за електронен обмен на документи в съответствие с единен технически протокол, утвърден от председателя на Държавната агенция „Електронно управление“. Предсрочното изпълнение на протокола ще гарантира незабавното стартиране на процеса по облекчаване па административната тежест и ще повлияе положително процесите на предоставяне на административни услуги на гражданите и на бизнеса.

Мярката има за цел обменът на електронни документи, които съдържат електронни изявления между администрациите, да се извършва единствено по определения технически протокол. Административните органи трябва да използват само системи за електронен документооборот, които изпълняват този протокол, преди нормативно установения за това срок 1 януари 2018 г.

Съществуващият към момента обмен на електронни документи между администрациите се извършва само между неголям брой правни субекти. По-голяма част от тях са администрации със значително затруднен обмен на електронни документи. Същевременно Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги определя, че обменът на електронни документи се извършва между участници, регистрирани в Административния регистър, което предполага, че между всички тях следва да е налице обмен на електронни документи. Според същата Наредба редът и начинът за осъществяване на обмена на електронни документи, които съдържат електронни изявления между администрациите, се извършва по технически протокол, определен от председателя на Държавна агенция „Електронно управление”.

Техническият протокол включва редица документи, включително Техническа спецификация на Система за електронен обмен на съобщения; тестови участник: Процедура за генериране и издаване на транспортен сертификат; Мрежова свързаност; Среда за електронен обмен на съобщения и Общи условия за обмен на електронни документи между участници, регистрирани в Административния регистър.

Със същото решение правителството създава Експертен съвет за интеграция на информационните ресурси към председателя на Държавна агенция „Електронно управление”. Съветът ще работи по междуведомствени въпроси и задачи, свързани с реда и начина за осъществяване на обмена на електронни документи, които съдържат електронни изявления между администрациите, междурегистров обмен на данни, както и с интеграцията на информационните ресурси.

 Министърът на културата ще упражнява правата на държавата в НДК

Министърът културата Боил Банов ще упражнява правата на държавата в капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД, реши правителството.

Досега принципал на държавното дружество беше за министърът за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018.

 Отпускат се допълнителни средства за сигурност и обезпечаване на събития на Българското председателство на Съвета на ЕС

Правителството одобри допълнителни разходи/трансфери за 2017 г. за изпълнение на мерки за сигурност и обезпечаване на събитията при провеждане на българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г. По бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2017 г. се разпределят 9 500 000 лв., по бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност“ – 500 000 лв., а по бюджета на Столична община – 2 000 000 лв.

Целта е да бъдат осигурени минималните изисквания, отнасящи се до подобряване на радиопокритието и капацитета на съществуващата радиокомуникационна среда на територията на София и в сградата на НДК. Ще се подобри оперативната съвместимост и комуникация между различните институции, свързани с организацията и провеждането на Председателството – МВР, НСО, ДАНС, Министерски съвет, Министерство за Българското председателство на Съвета на ЕС и НДК.

Също така ще се осигури единна платформа за интегриране на системите за видеонаблюдение и обмен на информация със системите на СДВР, Столична община, летище София и НДК. Платформата ще осигури интеграция на системи и различни източници на информация, надграждането с аналитични функционалност, последващо автоматично свързване с регистри и автоматично генериране на аларми на база предварително дефинирани сценарии и модели за поведение. За целите на Председателството системата ще бъде интегрирана със системите за видеонаблюдение на НДК, Столична община, СДВР – МВР, летище София и „Метрополитен“ ЕАД.