close
LifeStyle

Кафе пауза

coffee

– Случва ли се понякога да сте на различни мнения с жена ти?
– Да и то много често!
– И тя как реагира?
– Ааа, тя даже и не подозира…

– Здравей, отдавна не съм те виждал.
– Ожених се…

Прибирам се вкъщи. Ле-ле колко работа ме чака!
На дивана не е лежано, телевизорът не е включван, пред Интернета не е седяно.

Полицаите много обичат надбягванията. Не вярвате ли? Следващия път когато видите полицаи, побегнете. Те веднага ще приемат предизвикателството. Просто не могат да се въздържат.

– Защо мъжете, които идват на среща с мен винаги са небръснати?
– А ти опитвала ли си да не закъсняваш?!

Две приятелки си говорят:
– Муцка, защо го остави, нали каза, че имало нещо в него?!
– Имаше, ама го изхарчихме!

Върнеш се вечер от работа и на масата веднага топла вечеря. В такива моменти разбираш, как ти е провървяло с микровълновата печка!

Туристи отиват на езерото Лох Нес с надеждата да видят известното чудовище. Сядат в един бар на брега, говорят си и чакат. По едно време единият попитал бармана:
– Кога обикновенно се появява чудовището?
– Най-често след петото голямо уиски…

Седи си един мъж и гледа мълчаливо в плувката. Седи така час, два, три…
По едно време идва жена му и казва:
– Добре бе, добре! Хайде отивай на риба! Само излез от ваната…

Бизнесмен се е надвесил над бездна в която има кола и плаче.
– Защо плачеш бе приятел, на теб поне всичко ти е наред.
– Как наред бе, я виж там долу.
– Колата твоята ли е? Пари имаш ще си купиш нова.
– Да, ама виж кой е в колата.
– Ааа, мацката ли, а ми ти и без това ги сменяш често.
– Остави ти мацката, виж какво има в устата си.

Между приятелки:
– Пък Мишо ме покани на риболов.
– Непременно си направи прическа и си депилирай краката!
– О! Пък аз, простата, ходих да копая червеи…

– Преди да започна да ви защитавам, ще отбележа, че този път положението ви e много по-сериозно. – казва адвокатът на своя клиент. – Миналия път се отървахте на косъм.
– Разчитам на това, че междувременно вие сте повишили квалификацията си…

Върви момиче по улицата и плаче.
– Защо плачеш? – пита я загрижено едно момче.
– Нямам къде да спя.
– Ела при мен.
– Мъж си, знам ли какво може да ми се случи?
– Спокойно, между нас ще опъна една панделка и няма да я прескоча.
Съгласила се тя. Така и нищо не се случило. На сутринта момчето тръгнало да я изпрати. Изведнъж духнал вятър и шапката и литнала през една ограда. Момичето пак заплакало.
– Не плачи, ще прескоча оградата и ще ти я дам.
– Да бе, направо ти повярвах, снощи една панделка не можа да прескочиш.