Отива един в бар, където имало местни посетители. По едно време един от тях силно се извиква:
– 158!
Всички почнали да се смеят. След малко друг:
– 248!
Всички пак се смеят. Нашия човек попитал съседа до него:
– Защо се смеете всички? Това са просто числа?
– Ами ние отдавна се срещаме и си разказваме вицове. Но понеже ги знаем всички, сме ги номерирали.
След някоя и друга бира мъжът решил да провери, ако той каже някое число и силно казал:
– 523!
Всички избухнали в истеричен смях. Той недоумяващ пак пита съседа до него:
– Толкова ли е смешен този виц?
А онзи (през сълзи):
– За първи път го чуваме…
Затвориха козметичните салони и всички започнаха да си качват снимки от детството…
Срамежлив младеж пита плахо девойка:
– А преди мен, имала ли си момчета?
– Не, имам две момичета, ама тях ги гледа майка ми.
Исус Христос научава, че хората взимат наркотици и нарежда на апостолите да го запознаят с това дяволско изобретение. Пръв идва Свети Петър и му носи пакетче хероин. След малко пристига Свети Георги с кокаин. Запъхтян се явява и Юда. Исус го пита любопитно:
– Ти какво ми носииииш?
– Ченгетааа!
Мъж отива у дома в тоалетната с мобилния телефон в джоба си, вади телефона и звъни на домашния номер – вдига жена му..
Жената:
– Ало!
Мъжът (шепнешком):
– Коте, обичам те…
Затваря, бързо излиза от тоалетната и пита:
– Скъпа, кой звънеше?
– Ами тука една приятелка…
– Вие какъв сте?
– Депутат…
– Не ви е срам! Здрав човек, по-добре да работите нещо!
Говорят си двама пазачи от Зоопарка:
– Разбра ли, че снощи слона е избягал? Чудя се, сега шефа, какво ли ще прави?
– Ами, разбрах, че е пуснал обява във вестника.
– Леле, шефа, колко е прост! Той не знае ли, че слона не може да чете?
Дежурният началник гара наблюдава мъж, който тича бързо след заминаващия влак, размахвайки ръце.
– Господине, влака ли изтървахте?
– Не, мамка му, пъдя го от гарата!
– Как се казваш, кукло?
– Тина.
– От Константина ли?
– Не, от Карантина…
Вчера си купих мандарини от супермаркета. Прибрах се вкъщи, а се оказа, че от 15 бройки, 5 са с плесен. Грабвам ги обратно, касовата бележка в ръка и отивам да се разправям. Почнах с касиерката, после някакъв управител дойде. Не, нямало да се извинят, нямало да ги сменят. Били си съвсем прилични мандарините. Амбицирах се тогава и му казвам:
– Хубаво, хайде сега щом са Ви толкова прилични, изяжте си ги, ама без да се мръщите. Ако ги изядете без да се мръщите, си тръгвам веднага! А той, идиотът му надъхан такъв, млад кариерист, ми се върза на акъла се съгласи. Изяде две и вика:
– Това е, толкова е дневната ми доза.
А аз му обяснявам:
– А-а-а не, не приятелю! Не сме се разбирали за никаква дневна доза – яж ги всичките!
Изяде и петте плесенясали мандарини, тъпанарът! Вижда се явно, че му е гадно, ама яде!
На края го похвалих:
– Юнак! А сега повикай главния мениджър!
Идва мениджърът, а аз му казвам:
– Здравейте, ще може ли да ми дадете пет нови мандарини, че тоя ваш служител изяде моите?
