Полицай спира кола за проверка. Аптечка, триъгълник, пожарогасител, документи – всичко е наред. Разбрал полицаят, че от този няма да изкопчи нищо по стандартната система и му рекъл:
– Имаш ли касетофон в колата?
– Имам.
– “Доко, Доко” имаш ли?
– Имам.
– Пускай!
Пуснал човекът музиката – полицаят захванал здрав кючек и му вика:
– Не ме гледай, ами лепи една банкнота на челото!
Баба стои права в рейса до малка седнала кифла… и си потропва с бастуна…
– Бабо, да си сложиш гумичка на бастуна!
– Едно време баща ти е трябвало да си сложи гумичка на бастуна…
– А бе, Жоро, тоя твоя братовчед докога ще ни гостува?
– Ама Гицо, аз мислех, че е твой братовчед..
– Сега разбрах защо ти викат „коте.“
– Защо?
– Защото имаш мустачки…
– Кво а тава НАВИК?
– Тава е кога сутрин си наливаш кафето под ъгъл, та да няма пяна!
Пътува един с колата си. Изведнъж чува вътрешния си глас:
– Спри и копай тук!
Спира, копае, копае…намира една торба със злато.
Продължава си нататък, вътрешният глас пак се обажда:
– Хвърли торбата в морето!
Мъжът си мисли:
– Сега ще изплуват десет торби.
Нищо не изплува! А вътрешният глас:
– Видя ли, как избълбука?!
– Мъж се обажда в лудницата…
– Ало, кой е в осма стая?
– Никой.
– Супер, значи съм избегал!
Не вдигам на непознати номера, може да се окаже някой познат.
Две баби коментират на глас плакат, който някой е поставил снощи:
– Какво ще рече това „Демафиотизация?“
– А, сигурно ще пръскат за нещо…
Първото ми и последно занятие с йога завърши с извода:
– Хамбурският салам никога не може да се огъне на петълка, като суджук.
Много ми е кофти, когато разбера, че някой мисли лошо за мен, а аз дори не съм предполагал, че въобще може да мисли…
Мъж влиза в ресторант и пита келнера:
– Имате ли печено пиле?
– Да, има.
– Ама на грил?
– Да,има.
– А на скара?
– Да,има.
– А печено във фурна?
– Да,има.
– А на жулиени?
– Да,има.
– Вкусни ли са?
– Да.
– Донесете ми тогава…едно крилце!
– Ляво или дясно?
– Муцка, много съм умна! Уча английски, немски, алгебра…
– Ай като си толкова умна, кажи „добро утро“ на алгебра…
