На пазара:
– Бабе, колко ги даваш салатките?
– По пет лева.
– Е, що така скъпо?
– Щото ми трябват пари бе, младеж!
Забелязал съм, че ако не пушиш, не ядеш хляб и тлъсто месо, ограничиш сладкото и соленото, не пиеш бира с рибка, лицето става по-свежо и слабо… Но тъжноооо!
Срещат се двама приятели. Единият от тях е в ужасно настроение.
– Защо си тъжен? – пита другият.
– Скарах се с приятелката си.
– За какво?
– Пътувахме вчера в метрото и аз през цялото време дишах срещу стъклата и пишех с пръст нейното име.
– Странно. Би трябвало да се радва…
– Не! Тя не обича да й духат срещу очилата…
С носталгия си спомням за катаджиите, които някога ме дебнеха за превишена скорост на местата, където сега стоя в задръствания.
Тича един войник при хан Тервел и казва:
– Ювиги, арабите са струпали над 2500 кораба. Армията им наброява около 200 000. Казват, че са решили да завладеят Европа. Какво ще заповядате?
Тервел се замислил за малко и казал:
– Много са! Къде ще ги заравяме?
– В службата имаме три колежки които се казват Нели. За по-лесно ги наричам Нели 1, Нели 2 и Нели 3…
– Ха-ха-ха, по размера на гърдите, нали?
– Веднага разбра!!! Значи, те затова ми викат Пешо 11…
На рецепцията на хотела:
– Може ли стая за една нощ?
– Женени ли сте?
– Да. И двамата.
– Аз те обичам, ама не се ли притесняваш, че сте били съученици с баща ми?!
– Е, то какви съученици… той беше в „А“ клас, аз в „Б“.
Ако изпратиш мъж до магазина да купи пет неща, той ще се върне с четири, но ако изпратиш жена-тя ще се върне с петдесет и четири.
Мъж се връща от командировка, а в кухнята седи як младеж.
Мъжът пита жена си:
– Този кой е?!?
– Ти подари ли ми за осми март кухненски комбайн?
– Да, подарих ти.
– Ами това е комбайнерът…
И запомни, мойто момче. Като ще ходиш за първи път в гадже, не се качвай до 10-я етаж с асансьора, ами давай нагоре по стълбите, че да прочетеш, какво са писали за нея по стените комшиите!
Лежи си мечо Пух под едно дърво и по едно време вижда Прасчо, който върви нанякъде с въже и голям сандвич в ръце.
– Накъде, Прасчо?
– Отивам да се беся на ееейй това въже! Писна ми от тоя живот на свиня!
– А тоя голям сандвич за к’во е?
– Как за какво? Сигурно цял ден ще вися на това въже. Нали трябва да ям нещо?
