– През лятото не работя, че е голяма жега, през зимата също, че е лют студ.
– Е, сега е пролет и ти пак не работиш?
– Е кат се сетя къв студ беше, и ква жега ме чака…
Катастрофа.
– Имате късмет. Аз съм доктор! – заявява единият шофьор на другия.
– Вие обаче, не. Аз съм адвокат!
– Представяш ли си уволниха ме от работа, защото закъснях.
– С колко?
– С 2 седмици.
Пиян човек спира случаен минувач:
– Страшно се извинявам, бихте ли ми направили една услуга?
– Каква?
– Да преброите колко цицини имам по главата.
Човекът преброява старателно и казва:
– Три.
– Я гледай! – радва се пияният.
– Че аз съм си почти у дома! Остават ми само два стълба и съм си вкъщи!
Нацистите са убивали болните в концлагери. Ние, като европейци го правим по клинична пътека! Всеки, който няма пари е мъртъв!
Мъжът ми прекопа градината, смени керемидите на покрива, изкопа дълбок кладенец. А аз си мислех че виаграта е за друго!
Всяко зло за добро! Ако срещнете мечка в гората, веднага ще спрете да се страхувате от кърлежите.
– Колко деца имаш, Миме?
– Три – две мои и едно от свекървата.
– А моят внук е мениджър!
– То и моят е с модерна професия, дилър ли беше, килър ли…
– Тате, разкажи ми как съм се родил?
– Ами сине, историята започва със затворената аптека…
Отварям поканата за сватба, а там:
– „Моля, подаръците в плик“…
Че откъде толкова голям плик за тенджери?
Срещат се двама приятели след години. Единия унил, опърпан… Другия го пита:
– Какво става? Не приличаш на щастливо женен!
– Мани, мани – остави се! Жена ми ми прибира всичките пари. Нищо не ми остави…
– Сега ще те науча! Аз на моята съм ѝ казал, че в казармата съм си загубил Калашника и до сега го изплащам. Оставя ми парите и аз си харча за каквото си искам.
Връща се нашия вкъщи и казва на жена си:
– Жена, аз в казармата бях танкист. При едни маневри цопнах в едно блато с танка и така и не го извадиха. Днес ми се обадиха от военното, че ще трябва да го изплащам.
И като се почнало едно изплащане: месец, два, три, пет… На жената и писнало.
– Води ме при Генерала аз да говоря с него!
– Мани, недей! Това са мъжки работи…
– Не! Отиваме!
Отиват там и тя почва:
– Господин Генерал, ние сме тук по въпроса за танка…
Генерала учуден:
– Това са мъжки работи, госпожо. Изчакайте отвън, ние с мъжът ви ще ги обсъдим.
Влизат в кабинета и генерала го почва:
– Ти луд ли си, бе?! Танк?! Аз изплащам картечница, а ти цял танк!
Излиза нашия и казва:
– Жена, аз казах ли ти да не идваш! Прегледахме книжата и се оказа, че в танка имало и картечница…