Две приятелки си говорели в дома на едната:
– Абе твоят много ли пие?
– Само в два случая. Когато е празник и след баня.
През това време се прибира мъжът и пита:
– Жена, днеска има ли някакъв празник?
– Не.
– Аз отивам да се къпя тогава…
– Скъпи, хайде да се оженим!
– Хайде! Обаче ти първа!
– Ало, ало, 112 ли е? Пред блок 84 има убийство! Ау, още едно! Ау, и още едно! Господи, откъде се изключва този калашник?
Живота е кръговрат… Разчувстваш се… па се напиеш… Напиеш се… па се разчувстваш…
– Ти много обичаш да ходиш сам на лов! Но какво ще направиш, ако срещнеш Кумчо Вълчо?
– Ще го гръмна с пушката!
– Ами, ако оръжието засече?
– Ще го наръгам с ножа!
– Ами, ако острието се счупи?
– Ще хукна да бягам!
– Ами, ако се спънеш и паднеш?
– Ще потърся някой камък да го фрасна по главата!
– Ами, ако наоколо няма никакви камъни?
– А, бе, чакай да изясним един въпрос! Ти – на кого си приятел? На мен или на Кумчо Вълчо?
Над Рим пада самолет.
В салона стар евреин се кара на жена си:
– Казах ти, Сара, да харчим разумно парите! А ти хвърляше монети във фонтана – да се върнем тук, та да се върнем.
Звъни се на вратата:
– Кой е?
– Майстора на дограми!
– При назе, вече дойде майстор.
– Знам! Я съм същия – паднах…
– Ти каза ли им, че аз те пращам?
– Изритаха ме…
– Е, значи още ме ПОМНЯТ…
Да се прозяваш със затворена уста – това е едно от малкото неща, които всеки научава в Университета.
– Нещо не си в настроение!
– Мани, тръгнахме със жената да се развеждаме… и не стигнахме до адвоката!
– И що така?
– Ми, скарахме се!
Обява: „Във връзка с ремонта на пътя до рая, обиколният маршрут преминава през ада. Моля да ни извините за временните трудности“
Дебелият слой сланина около моята стройна фигура ме пази от студ, глад и разврат.
– Учителю, защо не напредвам в бойните изкуства?
– Ти – виждал ли си някога как чайка прелита на фона на пламтящия залез?
– Да, учителю!
– Виждал ли си как водопадът удря скалата, но не я разбива?
– Да, учителю!
– А виждал ли си как охлювът пълзи бавно и търпеливо, докато не изкачи планинския връх?
– Да, учителю!
– Ами, ей затова не напредваш! Щото само зяпаш наляво-надясно вместо да тренираш!
