Сутрин. Закуска. На масата са мъж и жена.
Той:
– Направи ми един сандвич със сирене и домат.
Тя грижовна прави сандвич.
Той го изяжда.
След няколко минути той:
– Направи още един!
Тя:
– Няма да направя. Това беше демо версия на грижовна жена. Лицензираната версия ще можеш да получиш чак след регистрация на брака.
Приятел, ти що бързаш толкова да се прибереш вкъщи след работа?
– Да сготвя на жена ми!
– Защо, болна ли е?
– Не! Гладна е!
Един пътник пристигнал на забутана гара някъде в прерията. Слязъл от влака, огледал се – наоколо само поле. Попитал началник-гарата:
– А къде е градът?
– На 15 километра оттук.
– Добре де, защо не сте построили гарата по-близо до града?
– Ами отначало така мислехме да направим, обаче в крайна сметка решихме да я построим по-близо до релсите.
– Накъде сте се запътили, принце?
– На върха на планината. Баща ми – царят, повели оттам да пусна стрела. В чийто дом падне, там ще се женя.
– А защо на стрелата има завързана граната?
– Никак не ми се жени…
Моше и Исак са на фронта.
Моше е смъртно ранен и моли Исак:
– Моля те, Исак застреляй ме, да не попадна жив в ръцете на врага!!!
– Не, не мога!!! Ти си ми най-добрият приятел. Освен това и патроните свършиха!
– Не, трябва да имам един патрон в джоба. Ще ти го продам!!!
Агент по имотите в Габрово:
– Това е спалнята, а тази голяма стая е трапезарията. Тя може да побере, недай си боже, 20 гостенина!
– Като момче мечтаех да стана моряк.
– И защо не стана?
– Много съм разсеян. Кой знае, какви глупости щях да извърша на кораба!
– А сега какво работиш?
– Аптекар…
– Миналото не може да се променя. – казал физикът.
– Според теб на нас за какво ни плащат? – отговорил историкът…
Ако жена попита:
– Скъпи много ли ме обичаш?
То помни – положителният отговор е платен!
Съседът вече ме ненавижда официално. Вчера решихме да си изпечем шишчета на двора, запалихме барбекюто, приготвихме всичко и в същия момент чухме сирена на пожарната зад къщата, шум и крясъци. Втурнахме се да видим какво става. Оказа се, че гори къщата на съседа, от всички прозорци излизаха пламъци. Притичахме и започнахме да гледаме ошашавени. До нас стояха съседът и жена му. Той я прегръщаше, а тя плачеше и през сълзи гледаше към нас с такава ненавист в погледа, каквато не съм срещал и във филмите за войната, когато фашистите разстрелваха партизаните. Отначало не се усетих, но после зацепих, че стоим пред пожара със суровите шишчета в ръце…
Един в Щатите звъни в бърза помощ:
– Ало, елате бързо, жената получи инфаркт.
– Къде живеете?
– Улица ‘Асоциация’ 12.
– Кажете го буква по буква.
– А… С… О… Ц… А… А бе не може ли да я изсуркам до съседната улица ‘Бук’ и да я вземете оттам?
