– Мило, не те ли плаша, когато съм без грим? – Ако искаш да съм честен, Цецке, и с грим, и без грим пак ме плашиш.
И ето, централният нападател на домакините се откъсва далеч напред, лъже вратаря, остава сам срещу вратата, удар! Греда.
Удар с глава! Пак греда. И пак удар с глава. Пак греда.
Няма ли кой да му даде една топка, или да прекрати тая истерия?
„Набери и затвори“ … новото рекламно лого на Асоциацията на производителите на компоти…
Как е правилно да се напише – „На по бира или НАП обира?“
Лекар застъпва на дежурство в „Пирогов“ и пита сестрата:
– Какво имаме днес?
– Два леки случая – автомобилна катастрофа и производствена авария, и един тежък – мъж отказал да измие чиниите вкъщи…
Въпрос:
– Възможно ли е в България да има гражданска война?
Отговор:
– Едва ли, при тая селяния…
Веднъж като дете се опитах да обеля глава лук и баба ме посъветва:
– Когато тънката не се сваля, сваляй дебелата.
Този урок и до ден днешен ми помага в живота.
Млада амбициозна майка води момченцето си – вундеркинд, за да го запише в специализирано училище за талантливи деца. Събеседването се води от самия директор, под формата на въпроси с все по-нарастваща трудност. Поредният въпрос е:
– Колко са годишните времена?
Момченцето се замисля:
– Шест!
Директорът:
– Не бързай, помисли малко… Колко са всъщност годишните времена?
Момченцето, почти се разплакало:
– Аз си знам шест!
Директорът въздъхва и кимва разочаровано към майката, като знак, че интервюто е приключило и то неуспешно.
Майката се обръща към детето и почва да му се кара:
– Как може да ме излагаш така!!! Да се провалиш за такава тъпотия!!! Всички знаят колко са, само ти не можа да запомниш!!!
Момченцето, вече през сълзи:
– Ама, какво да направя, като не мога да се сетя за други „Годишни времена“, освен тези на Вивалди, Хайдн, Пиацола, Лусие, Чайковски и Глазунов?!?
Из дневника на Господ: – Вчера вечерта създадох водката. Получи се прекалено добре. Днес сутринта се наложи да създам махмурлука.
Семейство си купува нов гардероб. Идва майстор монтира го, ама когато минава трамвая гардероба скърцал. Съпругата го извикала отново да оправи проблема. Идва майстора, влиза вътре и чака трамвая да мине, че да види откъде скърца. В това време се прибира съпруга. Отваря и какво да види: – А, ти какво правиш тук? – попитал. – Брат, ако ти кажа, че чакам трамвая, няма да ми повярваш..?!
На колата си сложих лепенка: „Натисни клаксона, ако мислиш, че съм секси“. И сега си седя на зелено, докато не се почувствам по-добре.
