– Извинете, имате ли био паста от лимец?
Магазинерката към колежката си:
– Пено, имаме ли от макароните за ненормални?
– Кой е?
– Бонд… Джеймс Бонд!
– Откъде се обаждате?
– От Кан… Тутракан!
Мъж, до непозната жена в бара. Тя го пита:
– Какво си ме зяпнал?
– Толкова си хубава, че си поръчах само сок.
Първа брачна нощ. Булката без да иска пръднала и от срам започнала да си събира багажа.
Мъжът:
– Какво правиш?
– Умирам от срам, отивам си!
– Добре де, дойде да пръднеш ли само…
Иванчо се връща от училище много нахилен.
– К’во става, Иванчо, да не си получил шестица?
– Не, ама учителката ме похвали! Казва, че съм имал почерк на лекар с 20 години практика.
– Абе, ей, ненормалник! Какво ми лайкваш снимки от 2015-та година!?
– Не съм ненормалник. Просто тогава си изглеждала добре.
Баба маха на автостоп. Минава камион и спира. Бабата се качва, а шофьорът забелязал, че носи пласмасова туба.
Подкарал той, но бил любопитен и попитал:
– Винце ли носиш, бабе в тая туба?
– Не!
– Да не е ракийца? А?
– Не, не е. Бензин е!
– Че за какво ти е на теб бензин, бе бабо?
– Баба е печена! Сега, кат стигнем гората -ти ще речеш“ Свърши бензина“…
Кучешки студ. Сняг до колене. Свирепа виелица.
Един мъж с измъчено изражение влязъл в плод-зеленчука. Вътре, нямало никакви други клиенти. Човечецът казал:
– Жена ми ме изпрати в това ужасно време за кило мандарини! О, ако знаете колко е зла и проклета! И как ме тормози ден и нощ!
Продавачът кимнал с разбиране:
– Искрено Ви съчувствам, господине! И моята жена е същата! Заповядайте плодовете!
Клиентът се поколебал:
– Опа! Забравих да попитам… Тези мандарини – обработвани ли са с някакви токсични препарати?
Продавачът отговорил:
– За съжаление – не, господине! Това вече – ще трябва да направите лично!
– Скъпи, кога най-сетне ще спреш да разхвърляш чорапите си навсякъде из апартамента?!
– Жена, в промоция съм – събери десет чифта чорапи, спечели пари за червило и спирала…
– Можеш ли да кажеш, че се е сбъднала някоя от детските ти мечти?
– Да, когато мама ме дърпаше за косата, мечтаех да съм плешив.
Първокласник си идва в къщи, хвърля чантата още от вратата на пода и крещи към родителите си:
– Що не ме предупредихте, че това нещо е за 12 години?!
Одески, еврейски:
– Циля, а твоят съпруг помни ли датата на сватбата ви?
– За щастие -не! Аз му я припомням няколко пъти в годината, за да получа подаръци…
