Влиза един човек във фризьорския салон и сяда на стола. Фризьорът го пита:
– Как да ви подстрижа?
– Ами, отляво – много ниско, почти голо. Отдясно – по-дълго, ама на вълни. На врата – на степени. Отгоре на главата косата да стърчи във всички посоки, а точно на средата една дупка, колкото монета от 50 стотинки.
Фризьорът го гледал, мислил и накрая казал:
– Братле, аз така не мога.
Другият скочил от стола и взел да го налага:
– Не можеш, а? Не можеш… А предния път как можа, бе?
Медицинска сестра към пациент:
– Стига телевизия, време е за лягане!
Пациентът:
– Ама да не ни хванат?
– Докторе, може ли все пак да ми мине и без операция – имам жена, деца!
– Няма начин! Аз също храня семейство
11-годишната ми племенница:
– Имам шест гаджета!
АЗ:
– Ааа бе, бая са…
ТЯ:
– Мразя ги и шестимата!
В аптеката:
– Добър ден! Имате ли крем Виши?
– Не, нямаме кремвиши, тук е аптека!
– Господин аптекар, искам да купя нещо от тук, но се притеснявам дали притежавате нужната квалификация! Имате ли висше образование?
– Да, госпожо! Аз съм магистър-фармацевт!
– Ама, скоро ли сте завършили?
– О, преди десетина години. И оттогава нон-стоп работя по специалността!
– Хубаво, ама кой знае с какъв успех сте се дипломирали?
– Госпожо, аз съм пълен отличник!
– Да, де, ама в София ли сте следвал или в провинцията?
– Във Франция, госпожо! Няколко години учих в Сорбоната!
– Ох… Добре, добре! Вече съм малко по-спокойна! Дайте ми един пакет памук!
В лекарски кабинет влиза някакъв. Докторът без да го погледне отсича:
– Съблечете се!
– Ама защо?
– Съблечете се, не ми губете времето!
Мъжът се съблича.
– Кажете сега, какво Ви безпокои!
– Нищо докторе. Докарах дървата. Къде да ги разтоваря!
Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се:
– Аз съм психолог.
– Аз пък съм едър мафиот… Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта.
– Ама аз съм психолог, не врачка!
– А бе сто кинта са това, я опитай.
– Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Сега си спомняш колко хубаво ти е било.
– Браво! Позна! Ето ти стотачка.
– Щом ти е било хубаво, значи си бил с жена. И сега си мислиш за нея.
– Точно така! Ето ти още стотачка.
– Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома.
– Правилно, ето ти още сто лева…
– Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
– Ха! Ето ти хилядарка!
– Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
– Това не е мисъл, а идея!
