Влиза клиент в месарски магазин:
– Дайте ми книгата за възторзи!
– Никога не сме имали такава.
– Ми направете си.
– А защо?
– Тъщата се осра от вашия салам!
В магазина:
– Ей малкия, ти сигурен ли си, че те пратиха за 4 кг. бонбони и 200 гр. картофи?!?
– Тя е жена, която наистина знае какво иска!
– И какво иска?
– Де да я знам… жена, можеш ли да я разбереш какво иска!
В офис за бързи кредити.
– Давате ли кредит срещу честна дума?
– Да, разбира се, няма никакви проблеми.
– Ами, ако не върна парите?
– Ще се срамувате и ще се червите, когато се явите пред Всевишния.
– Е, то това кой знае кога ще стане…
– До три дни след крайния срок за връщане на парите.
– Жена, изпей нещо за гостите.
– Но те вече почнаха да си тръгват.
– Струва ми се много бавно.
Дипломирала се овцата и се върнала в своето стадо. Събрала ги и започнала да им говори:
– Не може постоянно да се страхуваме от вълците. Трябва да има дипломация между нас, да ги убедим, че тревата е вкусна, хранителна и достатъчна за всички. Ще отида при тях и ще поговоря…
Вълците я видели и на бързо я обезкостили…
Извод: Дори и дипломирана овцата си остава овца.
Мъж и жена в театъра: – Скъпи, този на първия ред не е ли Иван Вазов? – Мила, но той е умрял отдавна! След няколко минути: – Скъпи, не е! Видях го да мърда!
Пешо си кара трабанта със 100 км в час. Спира го полицай и казва:
– Сто лева!
– Дай още петдесет и е ТВОЙ!…
Старшината хока един от строя:
– Редник, ти на умен ли ми се правиш?
– Кой, аз – умен? – изтръпва редникът.
– А кой, да не би да съм аз?!
Попитали радио Ереван:
– Може ли един хирург да оперира мозъка на един български депутат?
То отговорило:
– Не, защото хирурзите не се занимават с дърводелство.
Една костенурка отишла в полицейското управление:
– Моля, помогнете! Днес, два охлюва ме нападнаха! И ми откраднаха всичките пари!
Дежурният сержант отговорил:
– Госпожо, можете ли да ми опишете нападателите? Някакви отличителни белези?
Костенурката поклатила глава:
– За съжаление – не! Всичко стана ужасно бързо!
На опашката в супермаркета мъж казва на този пред него:
– Тази жена Ви пререди… Защо не и кажете нещо?
– Не виждате ли, че е взела вино, шоколад и… тампони… Да не съм луд да се разправям с нея?!
