Питат деца:
– От какво се страхуваш най-много?
Павел:
– Чудовища!
Мими:
– Акули!
Дани:
– Неумолимият ход на времето, който бавно ни влачи към неизбежна гибел.
Люси:
– Дани!
– Пешо, защо си на пода? Пак ли си пиян?
– Не, скъпа! Целувам земята, по която стъпваш…
Тежка е женската съдба:
– купи си обувки… няма пола…
– купи си пола… няма блуза…
– купи си блуза… няма сако…
– купи си сако… няма чанта…
– купи си чанта… обувките не подхождат!
– Какво ти е бе, младеж!?
– Есенна депресия, дядо…
– Ех, навремето я лекуваха с повиквателна за казармата…
– Тате, какъв е антонимът на подкокоросвам?
– Разкандърдисвам.
Мъж тайно иска да се отърве от котката на жена си. Взима я в колата, и я изоставя далеч от дома. Десет минути по-късно котката се връща. Човекът отново се качва в колата с котката, кара 5 километра и я зарязва. Двадесет минути по-късно котката се прибира у дома! Мъжът откарва котката на 20 километра, през планината, през мост, надясно, наляво и накрая изоставя котката на една поляна насред гората. Час по-късно човекът се обажда на жена си:
– Котката прибра ли се?
– Да защо?
– Дай я на телефона, изгубих се…
– Госпожице, дайте ми едно хапче.
– На вас какво ви трябва?
– Ми, бяло!
– Вижте какво. Тук е аптека и имаме много бели хапчета!
– Добре де, едно дайте!
В чата:
„Искам всички да знаят, че Стефка и аз вече не сме гаджета.“
Коментар отдолу:
„Кириле, това е ужасен начин да обявиш, че вече сме съпрузи!“
– Деца, ето списъка със задължителни статуси, които да прочетете лятото…
– Ауууу, имаш нов часовник? Откъде?
– От сестра ми.
– Ми ти нали нямаш сестра?
– Така пише на часовника.
Звъни телефонът. Тя вдига. От другата страна се чува запъхтян и припрян гласът на съпруга ѝ:
– Ало, гримирана ли си?
– Не… Защо?
– Бързо!… Излез на двора, тук някакви хулигани ме закачат!
Един човек отишъл по работа в едно село.
Попитал един от селяните:
– Къде е кмета?
– Сее! – казал селянинът.
– През февруари?
– А бе, какво го питаш тоя, той не може да казва „р“ – обадил се друг селянин…