Домакиня се обръща към госта си:
– Да ви предложа водка, ракия, коняк…
– Няма нужда. И така изглеждате добре.
В кабинета на началника на КАТ нахлува млад катаджия:
– Господин подполковник! Роди ми се син!
– Браво, поздравявам те!
– Господин подполковник, но това е първото ми дете!
– Е, добре, иди при касиера и му кажи да ти даде 500 лева.
– Господин подполковник, та това е син – бъдещо попълнение на КАТ!
– Е, хайде, нека ти даде 1000 лева.
– Господин подполковник…
– Ех, младост, младост! От мен да мине. Ето ти ключа от сейфа, вземи знака „Спирането забранено“ и го сложи където искаш!
– Скъпа, ще построя къща и ще напиша името ти на нея.
– По-добре я пиши на мое име!
Бай Ганьо разказва спомени:
– Играем значи покер с англичанин, американец и французин. Печеля с две двойки. Обръщам картите на масата да ги покажа, но англичанина ми вика:
– Не прави това – нали сме джентълмени, и си вярваме!
– И… като ми тръгна една карта от тогава…
На преглед при психолог:
– Какво работите?
– Автомонтьор съм.
– Добре, легнете под кушетката и се отпуснете.
– Разбрах, че жена ти е катастрофирала с новата ви кола, пострадала ли е?
– Още не, заключила се е в банята.
Мъжете не сме по силните думи. Понякога нашето любовно признание може да звучи и съвсем просто:
– Без теб не мога да си намеря чорапите!
Акушерката:
– Не съм виждала по бързо раждане!
Родилката:
– Па ти да беше видяла зачеването…
Никога не питай българин:
– Къде да се хвана?
– Какво да ям?
– Къде да седна?
– Татко, мамо, днес в 6 часа ще има родителска среща!
– Кажи им, че си сираче.
В час по химия:
Госпожата:
– Николай, какъв разтвор получи?
Николай:
– Зелен, госпожо!
– Браво – 6. Марийке, какъв разтвор получи?
– Зелен, госпожо!
– Браво – 6. Иванчо, какъв разтвор получи?
Иванчо:
– Черен, госпожо!
– 2-ка, Иванчо. Клас, залегни!
Майчино сравнение:
– Лош…
– По-лош…
– Най-лош…
– Същият… като баща му…
