Майка вика сина си:
– Митко, прибирай се?
– Защо? Гладен ли съм?
– Не. Студено ти е.
– Какво е лоша поличба?
– Да видиш младоженеца преди сватбата с булчинската рокля!
ЕДИН БОРЕЦ ХВАНАЛ ЗЛАТНАТА РИБКА.
– Моля те, пусни ме и ще ти изпълня 3 желания!!! – казала рибката
– Само толкова ли!? – казал бореца
– Повече не мога!
– Добре! Искам на брега да има едно дестилирано олио, тиган с капак и газов котлон.
ЩРАК – и готово
Бореца сложил рибката в тигана затворил капака и включил котлона.
– Помощ! – крещяла рибата
– ТА, КОЛКО ЖЕЛАНИЯ КАЗВАШ?
– Татее, защо на Пежото лъвчето отпред е изправeно на два крака?
– Оглежда се за сервиз, сине…
Жена с двете си деца пред павилион за закуски. Продавачката:
– Какво ще обичате?
– Дайте на този тиквеник един тутманик, а на кифлата – една баница!
Проблемът ни не е, че не можем да нахраним бедните.
Проблемът ни е, че не можем да нахраним богатите.
– Хванах комшийте да се целуват в асансьора!
– Ай стига бе, верно ли?
– Да, сега се чудя, да кажа ли на жените им!?
– Чичо Пешо, какво е юбилей?
– Около теб е пълно с цветя, пък ти си още жив.
Дама влиза в аптека. Към нея се приближава аптекарят.
– С какво мога да ви помогна, госпожо?
– Ще ви кажа, но първо ми отговорете – имате ли медицинско образование?
– Да, завършил съм медицински институт, специалност фармация.
– Без тройки?
– С отлична диплома!
– Тогава съм спокойна. Дайте ми един пакет памук.
Детска мъдрост:
Ако мама се смее на шегите на татко, значи у дома има гости.
По време на силна снежна буря в кварталната бакалия влиза един мъж и докато пазарува не спира да псува лошото време:
– Дай две кисели млека – едно за мене, едно за Нина, ега ти скапаното време!… Един хляб – би трябвало да ни стигне на двамата. Не стига другото, ами е и минус 15 градуса, да му…! А, и два шоколада – един за мен, един за Нина. Ега ти скапаната виелица!!!…
– Нина сигурно е жена Ви?
– Естествено, че е жена ми! Мама щеше ли да ме прати на пазар в това скапано време?
Мъжът е като каймата: 60 процента прасе, 40 процента говедо, 2 яйца… и всичко това – за една принцеса.
Живеем във времена на фондю, суши и сен жак, а аз продължавам да обичам картофи по селски и боб. Мойта простотия край няма!
