Две банди борци решили вече да не се стрелят, а културно да разрешат проблемите си в кучешки двубой – чието куче победи, той взема спорния район. И ето събират се те на уреченото място, едната банда води един питбул, жив анаболен змей, на ръст и тегло като кавказка овчарка. Очите му горят, лигите текат, зъбите стърчат… страх да те хване само като го гледаш. А другите водят едно ниско, дълго, кривокрако, без козина… противниците им се скъсали от смях. Като ги пуснали да се бият, ниското отворило една голяма уста и изяло другото. Тогава собствениците на изяденото взели да се вайкат:
– Лелеее, какво направихте, бе? 15 000 евро бяхме дали за този питбул…
– Ха, а ние да не сме дали по-малко за пластичната операция на крокодила?
От завещание:
– На съпругата ми, която цял живот мечтаеше за диамантено колие и палто от норки, завещавам моето старо, но здраво кресло – люлка. В него е много приятно да мечтаеш.
Бабата:
– Гошко, как изкара втория срок?
– Много по-добре! С пет шамара по-малко от първия срок!
Директорът на един завод казал на секретарката си:
– Я ми извикай Петър!
Когато въпросният човек се явил, шефът подхванал ласкаво:
– Ооо, Петърчо! Влизай, влизай, моето момче!
Значи, да ти кажа – много съм доволен от тебе! Още помня как започна като обикновен работник – млад, плах, неопитен… Обаче – бързо навлезе в работата! Само месец след постъпването ти – стана бригадир. След още месец – началник цех. И като се започна – главен технолог, началник производство, главен счетоводител, завеждащ отдел“Човешки ресурси“… И всичко това – в рамките на една година! И ето – сега съм те извикал в кабинета си да ти съобщя, че ставаш заместник -директор на завода! Един вид – моя дясна ръка! Честито!
Пешо мълчал, забил поглед в килима. Шефът се захилил:
– Е? Защо мълчиш? Какво трябва да ми кажеш?
Оня измънкал срамежливо:
– Ами… мерси много… тате!
98% от българите са доволни от заплатата си. Проучването е направено в парламента!
Диалог в химическото чистене:
– Чистите ли мазни петна от дивани?
– Да.
– Ето Ви пари! Ето Ви и адрес! А, мазното петно на дивана се казва Иван!
Демонът стоеше в средата на разрушената кухня и крещеше:
– Как?!?! Как успя да ме призовеш?!
Аз стоях в ъгъла на кухнята, трескаво прелиствайки книгата с рецепти на баба ми, и на свой ред крещях:
– Не знам! Трябваше да си пилешка супа!
Ако кажете 100 пъти на една жена, че е красива, няма да го запомни. Но ако и кажете, че е дебела, ще го помни цял живот. Защото слоновете не забравят.
– Как ще кръстите новороденото?
– Тодор, като баща му.
– Скъпа, но аз съм Иво!
– Или Иво, като мъжа ми!
Докато не кажеш на някой какъв е той, няма да разбереш какъв си ти!
Работя като полицай. Ранно мразовито утро. Обикалям пеша патрулния си участък. Завивам зад ъгъла и срещам пиян мъж. Мноооого пиян, едва се държи на крака.
– Ще можеш ли сам да се прибереш вкъщи? – питам го.
Той ме поглежда, и с обиден глас /просто до дъното на душата си/, отговаря:
– Как вкъщи??! Аз отивам на работа!
