Студент на изпит, неподготвен. Професорът, който обичал да се бъзика със слабите студенти, накрая отсякъл:
– Колега, вие сте за двойка! Но тъй като съм в настроение, ще Ви дам един шанс – един въпрос извън учебния материал. Ако отговорите правилно, ще Ви пиша тройка. И така – колко крушки има в залата?
Студентът набързо пресметнал – три реда по 5 крушки – 15.
– 15, – бил отговорът.
Професорът извадил една крушка от чантата си, вдигнал я и казал:
– Сгрешихте, колега, 16 са. Ще се видим наесен!
Есента, на поправителния изпит историята се повторила.
– Колега, вие сте за двойка! Но тъй като съм в настроение, ще Ви дам един шанс – един въпрос извън учебния материал. Ако отговорите правилно, ще Ви пиша тройка. И така – колко крушки има в залата?
– 16 са! – викнал студентът.
– Ааа, сгрешихте, колега. Аз този път не нося крушка!
– Ама аз нося! – казал студентът и извадил крушка от джоба си.
– Бай Петко, какво би казал на политиците?
– Всичко, което е изрекъл Стоичков на съдиите през цялата си кариера.
– Жена, вече ми омръзна двадесет години ме поправяш каквото кажа.
– Двадесет и една!
– Днес се чувствам като депутат.
– Защо?
– Едно ми е такова безотговорно, мързеливо, заспало…
– Ако не ми върнеш парите до петък, отивам „на кино“!
– Кой филм ще гледаш?!
Между съседи:
– Колко литра мляко дава вашата крава?
– 20 литра на ден.
– А какво го правите?
– 10 си оставяме за нас, а останалите 15 продаваме на пазара…
Дълга опашка, изведнъж се появява някакъв и вика:
– Извинете, да мина отпред, аз само да попитам…
– Шшшш… Това е банкомат, бе!
Млад лекар с първо раждане.
– Как беше, професоре?
– Супер, ама по дупето се пляска бебето, не майката!
Един французин отишъл в Чукотка. Там, някакъв от местното население го попитал:
– Брат, откъде взе тоя хубав костюм?
Оня отговорил гордо:
– Шиха ми го в Париж!
Чукчата го погледнал с недоумение:
– Къде е тоя Париж? Далече ли е от Чукотка?
Франсето се замислил:
– Ами, на около десет хиляди километра!
Чукчата зацъкал с език:
– Виж ти! Такова затънтено място, пък такива хубави костюми шият!
Звъни телефонът. Малко момченце вдига слушалката.
– У дома ли е татко ти? – пита мъжки глас.
– Много ми е тежко да кажа това, но го няма.
– А, защо ти е тежко?
– Защото страшно мразя да лъжа!
