Българина, американеца и французина отиват при свети Петър. Светецът им направил богата маса. След като яли, пили богато светецът им рекъл:
– Сега ще ви изпълня и последното желание.
Американеца:
– Искам да се прибера в къщи и да пия уиски!
Светецът го върнал в Америка.
Французинът рекъл:
– Искам да си легна до любовницата!
Светецът го пратил в Франция. Дошло време на българина и светецът го попитал:
– Еееее какво е твоето последно желание?
– А беее… я ги върни ония двамата да си допием.
– Е, не може да си хем красива, хем умна!
– Що, бе?! Ти как си хем тъп, хем грозен?!
– Тате, искам да се запиша на балет. – Недей, сине, това е много болезнено изкуство. – Защо? – Щото ще ти счупя краченцата!
Един цар си имал царство. Разделил го – половината за него, другата – дал на синовете си.
Един ден той ги повикал, дал им пакет хартии и им рекъл:
– Синове мои, реших да се оттегля на заслужена почивка. Който от вас скъса този пакет хартии, на него ще дам моята половина от царството!
Мъчели се синовете, не успели. Тогава царят им рекъл:
– Я сега опитайте да късате лист по лист.
Синовете се хванали и набързо накъсали хартийките.
– Запомнете, три поуки от тази история – което не става на веднъж може да стане постепенно. Което не можеш сам, можеш с приятели. Което не става със сила, става с хитрост. Разбрахте ли?
– Разбрахме.
– Нищо не сте разбрали! И в нищо не сте внимавали! Току-що накъсахте целият пакет с нотариалните актове и вашата половина от царството пак стана моя.
Спорът с жената е принципно лишен от смисъл… в 90% от случаите тя е права и само в 10 % ти си виновен!
Минава Вълкът покрай реката и гледа там Невестулката. Седи си и мие кора от банан.
– Защо миеш тази кора?
– Дай едно евро и ще ти кажа.
Дал Вълкът едно евро:
– Хайде сега, кажи ми защо я миеш?
– Ей така – да е чиста.
– Ти си много проста, ма!
– Проста, проста, ама изкарвам по 100 евро на ден.
– Келнер, супата е прекалено студена!
– Да ви донеса ли пуловер, госпожице?
Въпрос:
– Кои са най-здравите найлонови торбички?
Отговор:
– Колумбийските!
Хлапе пита непознат във влака:
– Чичо, ти китаец ли си?
– Не.
– Ама китаец ли си?
– Не съм бе.
– Айде бе, кажи че си китаец?
– Не съм китаец като ти казвам…
– Ама как да не си китаец бе чичо?
– Добре де, китаец съм!
– Ами тогава защо не са ти дръпнати очите?
