Ловец се връща от лов.
– Скъпи, как бе ловът?
– Добре скъпа, месец няма да купуваме месо.
– Ти си убил глиган?
– Не, пропих заплатата…
В детската градина, възпитателка обува на дете ботушките му… Трудно с много мъка възпитателката му обула и второто ботушче, и детето казало:
– Не са правилно обути! Възпитателката гледа – лявото ботушче е на дясното краче, а дясното ботушче е на лявото краче… Да се събуят ботушките е било доста по-лесно… С голяма мъка ги обува пак…
– Това не са моите ботушки!
Възпитателката си прехапала езика и ги сваля пак…
– Това са ботушките на моето братче, мама сутринта ми ги обу.
Едвам не заплакала възпитателката. Събрала сетни сили и пак обула ботушките.
– А къде, мило дете, са ти ръкавичките?
– В ботушките…
– Днес жена ми ще чете лекция за вредата от алкохола!
– Браво! Къде и кога?
– Довечера, в къщи, веднага след като се прибера…
– Казват, скъперникът плащал два пъти…
– Еми, аз затова си търся такъв работодател…
Не е кой знае какво, че Фейсът известява рождените дни. Съвсем друго би било ако казваше кой кога взема заплата.
83-годишен мъж се развежда с жена си.
Съдията:
– Господине, след 50 години брак? Защо?
– А вие знаете ли този паразит жена ми какво прави?
– Е какво толкова е направила?
– Само чака да заспя, слага си моите зъби и яде чесън!
Здравият сън не само удължава живота, но и съкращава работното време!
Начинаещ адвокат открил кантора. Дълго време той нямал нито един клиент. Най-сетне, секретарката му казала, че един човек пита за него. Адвокатът заръчал на секретарката си, да пусне човека в кабинета му, но след десет минути. Десет минути по-късно, докато човека влизал в кабинета му, адвокатът вдигнал телефона и се престорил, че води разговор:
– Господин генерал, няма как да поема Вашето дело за по-малко от
5 000 лева! По принцип вземам около 8 000, но за Вас бих направил малка отстъпка…
След като затворил телефона, адвокатът се обърнал към току-що влезлия човек и го попитал:
– Заповядайте, по какъв въпрос идвате?
– Аз работя към телефонния Ви оператор. Изпратиха ме при Вас, защото телефонът Ви не работи…
– Най-тежкото и трудното винаги го правя сутринта.
– Какво е то?
– Ставам от леглото!
– Винаги оставям в джоба си бележка с адрес, за да може да ме заведат у дома, когато фриволно се напия.
– И какво пише там?
– Венеция, площад Сан Марко…
– Но ти живееш в София!
– Живея в София, но веднъж все пак ме заведоха във Венеция!
Вечер. Домът на одеско семейство от интелигенти хора. Той чете вестник, а тя вече три часа неспирно, с нарастващ драматизъм, свири на виолончело. Накрая мъжът с обречен вид оставя вестника и казва:
– Сонечка, сърце мое, престани! Ще ги купим тези италиански ботуши!
