– Обичаш ли ме?
– Да!
– Какво ще правиш ако умра?
– Ще полудея!
– А ще се ожениш ли повторно?
– Ми колко му е, то от луд човек всичко може да се очаква…
Противоположностите се привличат? Ако е така, очаквам моята – красива, млада, богата, умна, забавна, добра…
– Жаден съм, дай нещо за пиене!
– Ще ти донеса вода.
– А бе аз съм жаден бе, не съм мръсен!
Чувам от двора на съседите викове, поглеждам и виждам – бай Пешо се подал половината навън от прозореца на москвича си (отдавна не в движение) и крещи:
– Шестдесет и две-е-е! Шестдесет и три-и-и-! Шестдесет и четири-и-и! Шестдесет и пе-е-е-ет!!!
Питам кака Мара:
– Кво му става на бай Пешо?!?
– А бе, остави го. Пенсионирал се е днес…
Селският ковач говори на новия си чирак:
– Сега ще извадя подковата от огъня. Като кимна с главата, удари я с чука!
Така новият чирак станал изведнъж ковач…
Най-щастливи от великденските добавки за пенсионерите са телефонните измамници.
– Какво е трагедия?
– Да имаш какво, да имаш къде, да нямаш с какво.
Надписът „Внимание, зло куче! Не паркирай!“ е просто смешен, в сравнение с човешки череп, забучен на един от коловете на оградата Ви.
Алкохолик трупал изпитите бутилки в един ъгъл на кухнята.
– Тате, може ли да върна някоя бутилка, за да купя хляб? – пита сина му.
– Може. И до кога ще ви храня аз бе?!?
Българите бягат дори и от затворите. Положението, явно е нетърпимо…
Пасейки овцете на два съседни баира, Нане и Вуте разговаряли, по-точно викали, за да се чуят:
– Нанеее, чу ли бе? Руснаците излетели у космосо!
– Сите ли бре Вуте?
– Не бре, само един!
– Е, тогай оти викаш толку силно?
– Може ли да има гражданска война в България?
– При тази селяния – не е възможно…
– Докторе, кажи ми на чист български какво ми има?
– Ами… много пиеш…
– Ха, такааа… Айде сега и на латински, че трябва да кажа нещо на жена си…
Когато казвам на моя, че ще сме заедно навеки, започва тихичко да плаче… Толкова е романтичен милия…
