– Искам да подаря на хората топлина!
– Петров, спри с тези глупости, остави тубата с бензин.
Зад всеки успял мъж стои по една жена, заради която той не е искал да се прибира вкъщи…
Онзи гаден момент, в който си глътнеш корема за снимка, а фотографът ти каже:
– А, сега да глътнем и коремчето!
Прибира се Пенчо у дома и ме заварва завързана за един стол със запушена уста. Дето се вика – 50 нюанса сиво ряпа да яде. Объркан ме развързва и вика:
– Кой беше? Бандити ли?
– Неее, майсторите. Било им писнало да им давам акъл…
Питат някакъв:
– Познавате ли тази жена?
– Бегло… 15 години бях женен за нея…
Трябват ми нови врагове. Старите започнаха лека-полека да ме харесват.
– Тате, какво означава врели-некипели?
– Представи си – море, пясък, палми, ледена бира разквасва устата ти, лек бриз развява косите ти… Представи ли си?
– Да.
– Е, всичко извън това е врели-некипели…
И за чий ме изхвърлиха от маршрутката? Стоях си кротко, на никого не пречех… Весело си скърцах със стиропор по стъклото…
Колона от S класи и Х6-ци на входа на София. Митинг на митничари, които настояват възрастта за пенсиониране да се вдигне на 80 г.
Млада монахиня се изповядва:
– Свети отче, грешна съм.
– Какъв е твоят грях, дъще?
– Налегнала ме е суетата, отче. По няколко пъти на ден се поглеждам в огледалото и виждам колко съм красива.
Отецът надниква през прозорчето на изповедалнята с любопитство, след това казва:
– Можеш да продължаваш, дъще. Това е заблуждение, не е грях?
Висша степен на смущението – два погледа, срещащи се в ключалката!
– Слушаш ли мама?
– Да.
– А тате?
– И той я слуша.
– Този автомобил Ваш ли е?
– Частично е мой.
– Как така?!
– Ами как, по документи е на жена ми, кара го синът ми, понякога за уикенда го взима дъщеря ми, когато трябва да се ремонтира е мой.
Един приятел вика:
– Сутрин, докато не си изпия кафето, не ставам за нищо!
Аз пък не ставам за нищо и след това, ама не се хваля…
Комисията по корупция разпитва депутат:
– Уверен ли сте, че къщата, вилата, петте коли и шестте апартамента в центъра са купени с честно заработени пари?
– А с какви други?
– На нас ни се струва, че всичко това е купено с парите на народа.
– Да бе, че откъде пък народът ще има такива пари?
