В края на деня Адам пита Ева:
– Ти, днес, какво прави скъпа?
– Ами, разхождах се из градината…
– Чакай, не си пипала дървото с ябълките, нали???
– Е, не бе, как?!?
– Ааа, хубаво… Какво има за ядене?
– Щрудел.
Тя и той под звездите.
Тя:
– Има ли нещо по-хубаво от това да чуеш „Обичам те“ ?..
Той:
– Мхм… как банкоматът прави „Кррррр“, като плюе мангизите!
Много по-лесно от това да ходиш на фитнес, е да си намериш дебели приятели!
На погребение:
– Тоя па, се скъса да реве! Къв му е покойникът?
– Длъжник.
– Бързо, скрий се!
– Защо?!
– Събират боклука.
-Тате, защо в кабинета ти има снимка на Бойко Борисов?
– Ами… в случай, че вземе да дойде!
– Ахаaa! Сега разбирам защо до леглото на мама има картичка с Джордж Клуни, а в стаята на баба – с архангел Михаил!
След семеен скандал следва пълно мълчание.
Жената:
– И не ми казвай наум къде да ходя и кво да правя!
– Скъпа трябва да ти кажа нещо… Когато веднъж бях на преход в планината…
– Давай накратко!
– Син на три години.
Две блондинки си говорят:
– Муцка, аз пък съм решила да си осиновя тримесечно бебе англичанче.
– Що бе, мило, тримесечно, че и англичанче?
– Щото като проговори и ще ме учи и мен на английски.
Обява:
– Спешно продавам BMW, 2010 година. Няма драскотинка, всички екстри за модела, в салона никога не е пушено, комплект летни и зимни гуми с джантите. Не ми се продава, но дъщеря ми утре взима книжка … от 7-мия път!
Командос от специалните служби закъснява за работа. Шефът му е много ядосан.
– Чакам някакво разумно обяснение. Един час закъснение ми идва малко множко. Все пак си мислех, че мога да разчитам на моите спец-полицаи.
– Шефе, много се извинявам. Всичко ще обясня. Тази сутрин всичко направих както си трябва. Станах в 5 часа. Пробягах 10 километра. Направих 300 лицеви опори. Измих се. Облякох се. Сложих си бронежилетката. Сложих си кобура. Пъхнах пистолета. Сложих ножа. Газовия флакон. Препасах си гумената палка. Овесих си и белезниците на колана. Метнах автомата на рамо. Сложих си маската и каската. Тръгвам да излизам и на вратата се погледнах в огледалото и… се насрах от страх.
Татко, кога е рожденият ми ден?
– След три месеца, Гошко.
– Искам да ми подариш една сестричка!
– Не мога, Гошко, срокът е много къс.
– А защо не направиш това, което правиш във фирмата? Нали винаги казваш, че когато имаш много бърза поръчка, наемаш повече работници…
