По соц време, когато у нас работеха много виетнамци поради недостиг на работна ръка, в квартален магазин влиза един и казва:
– Топър ден! Един литър сиренце мозе?
Продавачът, млад, здрав българин, раздразнено отговаря:
– А бе, идиот, от шест години си тук, не разбра ли, че сиренето се продава на килограм, а не на литър?
– Е, да де, един литър сиренце иска!
– Как литър бе, серсем, килограм искай!
– Ами да, сиренце, един литър. Нашия не издържа и отсича:
– Слушай бе, ела зад щанда, аз ще ти покажа как се прави.
– Топре.
Застава виетнамеца зад касата, юначагата се изправя пред него и заявява:
– Добър ден! Един килограм сирене ако може!
– Мозе, а сисенце носис ли си?
– Ало… Скъпa, ти ли си!?
– Аз съм скъпи! Кой се обажда…?
Страх ме е да ида на интервю за работа. Ами ако ме вземат? Ще трябва да работя…
– Ти месо ядеш ли?
– Не.
– Риба?
– Не.
– Веган?
– Не… 1 седмица до заплата…
– Значи, ти си от България…!? Казват, че пътищата у вас са целите в дупки.
– Ба, лъжат, веее…! Не е вярно. Ние нямаме пътища.
– Ваша светлост! И по кой закон мислите да ме обесите!?
– Ние всички ги бесим по един и същи закон – Законът за гравитацията.
Влиза разярен римлянин в магазина за дрехи и крещи:
– Откога XL е по-голямо от М?
Данъчен посещава зоопарка. Пред клетката с маймуните, спешно извикал директора на зоопарка.
– Погледнете, 4 маймуни играят хазарт! Лиценз имате ли, ааа?
– Ма те на орехи и банани играят, не на пари…
Експериментът „Колко пари може да похарчи една жена” беше прекратен поради липса на средства.
Петров копае в градината на вилата, а до него седи тъща му, а на главата и военна каска… минава съседът и пита:
– А бе Петров, защо тъща ти е с каска?
– А ти к’во искаш, да ходя всеки път до дирека на оградата за да си изтръскам лопатата…
Понякога като ми доскучае… отивам пред Ритуална зала и като излязат младоженците, се провиквам:
– С какво той е повече от мен?
– Слънчицее…
– Що ми викаш, така?
– Щото си огрял всичките ми приятелки!
Не знам как е при нормалните хора, но аз като се прибирам от работа и докато мигна – пак съм на работа…
Срещна ме крадец в тъмното.
– Парите или живота!
– Женен съм! Какви пари, какъв живот?!
Прегърнахме се и плакахме заедно. Оказа се хубав човек. Разменихме си телефоните и никовете в социалките.
