– Ало, Полицията, обраха ни!!!
– Къде се случи инцидентът?
– Тука, бе, в България?
– Колко човека сте пострадали?
– Миии, има-няма 6-7 милиона!!!
Семейна двойка при психолог.
Мъжът:
– Докторе, а бе тая моята… как ѝ беше името, се оплаква, че не ѝ обръщам внимание…
– Казах на жената, че е господин никой и няма право да критикува моите приятели, да ми брои глътките, нито да ми казва с кой мога и с кой не мога да купонясвам.
– И тя какво ти отвърна?
– Да не си мънкам под носа, защото нищо не ми се разбирало.
– Коя е колата, спираща дъха?
– Бяла астра със син буркан.
Телефонно обаждане в пожарната:
– Ало, пожарната ли е?
– Да, кажете!
– Слушайте сега да ви разправя за какво става дума… Значи, преди три години имаше у нас един купон. Един приятел донесе трева. Свихме цигарки, повечето я изпушихме. Обаче оставихме малко и посяхме в една саксия.
– И какво?
– Порасна голяма, даде реколта и на следващата година пушихме от нея. После я преместихме в една голяма саксия от фикус и я сложихме на терасата.
– Е и?
– А миналата година пак правихме един купон. И един идиот да вземе, че да ритне саксията от терасата…
– Ама, господине…?
– Ами всичко се разпръсна из двора, обаче взе, че се хвана долу в пръстта и сега целия ни двор е обрасъл с тая трева.
– А бе наркоман, ние тука сме пожарна, за какво ми ги разправяш тия?
– Именно де! Искам да ви кажа, като идвате да гасите къщата да не изпотъпчете тревата в двора!
Лошо е да нямаш приятели, но е още по лошо да си мислиш, че имаш такива.
– Как да те позная?
– Виж, тате, няма нужда да ме взимаш от училище.
– Знаеш ли как ми е омръзнала тая камара от тухли под прозореца ми?
– Ми наеми няколко циганина, и ще я разкарат!
– Да бе, то да не е мойта купчина.Оставиха я строителите.
След два дни:
– Помниш ли, че се оплаквах от тухлите под прозореца?
– Да, е?
– Няма ги вече!
– Значи нае цигани?
– Не, сложих табелка „Тухли 2лв бройката!“ За една вечер ги откраднаха!
– Защо в болницата се налага да седим по няколко часа пред кабинета на доктора,докато ни приеме?
– Защото времето лекува!
Турист пита местен жител:
– Как във ваше село се качвате на този висок орех, за да берете орехи?
– Много просто. Шаро, дръж!
