– Виктория, в момента работите по стенописа „Азбука на въображението” в Сливен. Какви ваши мечти вграждате в него?
– От една страна, мечтата ми да мога да вдъхновявам чрез изкуството си. Освен, че съм художник, аз работя и с деца. От 5 години водя авторски клас по рисуване за деца, който се казва „Азбука на въображението”. Това много осмисля моята работа като художник, защото по този начин, освен, че децата са запознати с творчеството ми из град Варна и не само, успявам да ги вдъхновявам и да им предам идеята за изкуството, което може реално да променя градската среда. Така че едната ми мечта се осъществява под тази форма. За мен е много радостно, че стенописът в Сливен е върху сградата на училище. Много деца ще минават, ще го виждат и ще докосне всеки според собствените му възприятия, чувства и светоусещане. Така че едната ми мечта е тази – да вдъхновявам децата. От друга страна, аз от много години развивам собствен творчески стил. За мен е много радостно, че тук мога да го разгърна, да обобщавам много елементи, които по принцип рисувам или да вкарам нови неща за първи път. Винаги ми е било мечта да мога да правя творби в по-голям формат. И под някаква форма тя се осъществява тук.
Символите, които по принцип рисувам, са се оформили като запазен знак за мен през годините. Единият от тях е динята. Сърничката е елементът, който рисувам за първи път и го вкарвам тук пак чрез моя интерпретация, чрез начина, по който декорирам тялото й. Има предистория. Започнах да правя скицата за този стенопис още през зимата. Една вечер пътувах през Рижкия проход и сред боровете видях как Луната е огряла една полянка със сняг, на която имаше сърничка, навела глава. След няколко дни започнах да правя скицата за стенописа и вписах сърничката в него, защото беше много красива като спомен. Освен това знам, че Сливен е обграден от много красива природа, с тези хълмове, скали, гори, затова реших да впиша и този сюжет, и боровете, които аз много харесвам. Под сърничката се появяват едни цветни хълмове. За тях се вдъхнових от едни такива планини в Южна Америка. В момента, в който ги видях, те се запечатаха в съзнанието ми. В природата има много интересни неща. Като коралите по морското дъно, например. Неща, които ние, хората, които се движим по земята, не виждаме. Тези неща сякаш са от други планети. А аз много работя с въображението и смесвам реални неща от природата, които са редки и някак си необикновени. Трябва да сме авантюристично настроени, за да стигнем до тях.
– Колко време ще отнеме реализацията? По колко часа на ден рисувате?
– Заложих си пет дни за работа. Дойдохме с Антон /б.р. – Антон Кънчев, представител на НДФ „13 века България” да Сливен/, за да видя стената и да я усетя като място. Беше важно да видим как се движи слънцето, за да знаем кога стената е в сянка и е удобно за работа. Изградих си темп за работа – идвам тук в 5,30 ч. сутринта и работя до обяд, докато времето позволява. Но пък има дни, в които вали дъжд и не може да се рисува. Човек трябва е пластичен и да се нагажда според обстоятелствата. Рисуването на стенописи в градска среда е такова, не е като рисуването на интериор, било то на стена или платно.
– Вие сте сред най-добрите стрийт-арт художници у нас. Как решихте да рисувате в градска среда на открито?
– Започнах да рисувам на 15 години. По това време беше вълната на хип-хоп културата в България. Един от поделементите на тази култура са графитите. Мои приятели в родния ми град Исперих бяха много запалени по хип-хопа, танцуваха, музицираха. Единият от тях и рисуваше, той беше първият ми приятел. От малка имам влечение към рисуването, обичам детските книжки с илюстрации, обичам да рисувам, но реално той ме запали по рисуването на графити. Рисуването навън е съвсем различно усещане и начин на живот. И така, малко по малко, почти на шега, започнах да рисувам графити. В този период имаше няколко много добри художници в България, един от тях е сред най-добрите и популярни не само у нас, но и в Европа – Станислав Трифонов-Насимо. Така имахме много ярки примери от хора в България, които ни вдъхновиха. След този период продължих да рисувам, да пътувам, да се интересувам все повече от различните видове изкуства, които ми дават много обширен кръгозор за творчество. Във времето надграждах различни неща. В един момент пък започнах да рисувам с маслени бои и да клоня към живописта. Срещах все повече колеги-художници, наслаждавах се на все повече изкуство по изложби и фестивали, в един момент и аз започнах да участвам и цялата тази съвкупност определи моя избор.
– Ваши проекти са реализирани в много градове на страната. Имате ли любим сред тях?
– Наистина съм рисувала в много градове и съм имала щастието да срещна много колеги там. В София миналата година осъществих един от любимите ми проекти – точно до метроспирка „Сердика”, зад статуята на Света София. Там изрисувах един голям трафопост, доволна съм, защото успях да разгърна голяма част от нещата си. Другият ми любим проект е в Габрово – там направих един от най-големите си стенописи върху стените на детска градина. В София ни поканиха с няколко колеги да изрисуваме няколко пешеходни пътеки тип зебра. Моята, естествено, беше декорирана като голяма диня. Миналата година с колеги направихме във Варна един страхотен голям стенопис. През годините сме рисували заедно с доста колеги и самата възможност да правя това с тях е много ценно за мен. Рисувала съм на много интересни места, но като че ли тези няколко проекта са ми най-любими.
– В творчески план какво Ви предстои, след като приключите работата по стенописа в Сливен?
– Имам няколко частни интересни поръчки във Варна и София. Предстои ми да рисувам една интересна картина за едно частно английско училище във Варна, свързана с творчеството на Роалд Дал. Предстои ми и пътуване до Косово, там се провежда един фестивал, който се казва “Meeting of styles”, събират се хора от цял свят и рисуват заедно. Има и още неща в графика ми, в общи линии не се спирам.
– Защо Виктория Георгиева има творчески псевдоним Mouse?
– Свързан е с времето, когато започнах да рисувам графити преди години. Всеки, който рисува графити, трябва да си има таг /подпис/. Приятелят ми, който ме вдъхнови да започна да рисувам, на галено ми казваше „Мишленце”. Когато седнахме да мислим за таг, той просто го каза и написахме “Mouse”. Определено много ми хареса начинът, по който стоят буквите като комбинация в тага. Това е обяснението, а и носи една хубава история за любовта и първото вдъхновение.
