Георги Славов е вече трети мандат кмет на община Ямбол. По образование е инженер. Завършил е в Техническия университет – София със специалност „Електронна техника и микроелектроника“. Има следдипломна квалификация по „Роботехника“. Допреди да оглави кметството в Ямбол е развивал собствен бизнес
Колегата ви от Сливен трябва да се справя със сериозните финансови проблеми, които наследи от предшествениците си. Вие имате ли такива?
През всичките тези 11 години, в които аз и моят екип сме в управлението на Ямбол, общината върви категорично по един много стабилен път на развитие, в основата на който стои финансовата стабилност. Тя не може да се постигне за една, две или три години. За да се оптимизират разходите, да се дефинират проблемите и да се разпределят правилно средствата, с които разполага общината, е необходимо време. За наша голяма радост ние никога не сме имали финансови сътресения и от тази гледна точка не завиждам на колегата Стефан Радев, макар че той е човек, който до момента успява да стабилизира финансово община Сливен.
За миналата година Ямбол беше в първите десет на финансово стабилните общини и една от малкото, които генерираха финансов излишък. Никога в годините не сме имали просрочени задължения, което ни помага много за правилното разпределение на средствата, защото с малко средства трябва да задоволим много искания и да решим немалко проблеми – благоустрояване, улици, детски площадки, зелени площи, поддръжка на градския парк.
Планирате ли общи икономически проекти със Сливен?
Откакто г-н Радев стана кмет на Сливен, едно от първите неща, които споделих с него, беше идеята за обща икономическа зона между двата града. С колегите кметове на Сливен преди него някак си не успяхме да намерим допирните точки и общата воля поне да започнем да коментираме тази идея. Сливен и Ямбол се намират между два големи центъра – Стара Загора и Бургас, и ако ние искаме да се развиваме нормално и да се запазят двата града, най-логично е да обединим усилията. Това е мое виждане от много години. Радвам се, че и г-н Радев го прие и започнахме да търсим общите допирни точки как това да се случи. Двата областни града са само на километри отстояние един от друг и имат много повече общи неща, отколкото такива, които да ги разделят.
Доколко е реална идеята Ямбол и Сливен да имат обща индустриална зона?
Говорили сме с г-н Радев да намерим начина да провокираме държавата. Написахме писмо до регионалния министър с искане да започне проектиране на четирилентов път Ямбол – Сливен. За съжаление към момента все още не намираме разбиране. За мен обяснението е, че има далеч по-сериозни проблеми в държавата за решаване.
Другото е намиране на допирна точка за създаване на индустриална зона. Проблемът е, че нямаме такъв голям комасиран терен, без значение дали е собственост на община Сливен или на Ямбол, който да е хем около границата на двете общини, хем да е близко до магистралата. Факт е, че основната транспортна артерия автомагистрала „Тракия“ е голям дразнител за бизнеса и е предпоставка за интерес.
Идеята за индустриален парк се подкрепя и от министъра на икономиката, който изрази готовност да подпомогне усилията ни, но стои проблемът с местоположението и терена, който трябва да е между 500 и 1000 дка.
Според кмета на Сливен има подходящ терен и това е старото летище на града.
Ако там се създаде икономическа зона, тя би обслужвала само Сливен, защото географски е разположена близо до града. Ямбол остава в другия край и няма как да бъде съпричастен към това.
Какви са инвестициите в общината?
Процесът на инвестициите в Ямбол е реален и необратим. Миналата година две вериги строителни хипермаркета отвориха врати. Единият е на „Практикер“, а другият е на местен инвеститор – АВС, но инвестицията им е съизмерима с тази на „Практикер“. Фактът, че тези инвестиции са в немного голям град като Ямбол, за мен е знак, че тук има сериозно динамично развитие.
Най-сериозният ни пробив е строителството на новата фабрика на фирма „Баумит“. Това производство е високотехнологично и заетите в него хора няма да са много – около 30-ина души, но от друга страна, австрийската фирма е гаранция за това, че тук има добра инвестиционна среда. За да бъдем избрани, означава, че тук са намерили най-доброто за тях като интерес, ние сме успели да създадем предпоставки за добра бизнес среда.
Видяхме в града много млади хора. Как успявате да ги задържате?
Това е най-радващото. Много усилия отделихме да подобрим материалната база в образованието – ясли, детски градини, училища, цялостната градска среда. Градът сам по себе си е един организъм и когато нещо куца, първите хора, които го усещат, са младите хора. Готови са да направят и компромис, но не голям. Ако имат сравнително добре платена работа, в град, където разходите за издръжка на живота не са толкова големи, и има добра градска среда, това е нещото, което ги провокира да останат. Но, ако нещо драстично се разминава от техните виждания и очаквания, те могат да се преместят другаде.
Другото важно е, че Техническият колеж стана факултет на Тракийския университет, и то в една от най-дефицитните специалности на образованието – инженерната. Само за 5-6 години беше вдигната двойно бройка на студентите и в момента се обучават около 1500 души. Немалка част от тези, които се обучават са, местни хора. От тях 50 да останат в Ямбол и да си намерят семейството и работата, ще придават съвсем друго ниво на града, защото това са квалифицирани хора.
Граждани протестираха и внесоха в общината подписка за „спиране на безобразията в депото“. Те твърдят, че има сериозни проблеми със сметището.
Не бих казал, че има протести. Има една група от по-малко от 10 души, които са едни и същи хора в няколко различни формации. Те са част от хората, създали сдружението „Да спасим Ямбол от кмета“, част от екологичното сдружение „Ден“, което е създадено да обслужва личните интереси и цели на Димитър Димитров. Той живее само на 200 м от депото, което функционира от 1969 г. Този човек си е купил имот от началото на 2000 г. и шест години по-късно си узаконява незаконно построената къща и то не е точно узаконяване, а даване на удостоверение за търпимост на сградата. Оттогава той прави всичко възможно да затвори депото, защото му пречи на гледката.
Според хората обаче рекултивацията на старото сметище е извършена некачествено. Същото се отнася и зо строителството на новото депо и инфилтратът от сметището се влива във вододайната зона на Ямлол.
Това не е вярно. Това, че тази година се изляха огромно количество валежи, надвишаващи в пъти валежите от предходни години, и че в един момент се получава един дисбаланс в количествата, които ние може да освободим от депото, и тези, които влизат, не означава, че депото е построено некачествено или в разрез с нормативните изисквания на държавата.
Ако не се лъжа, миналата година се скъса дигата на депото на Бургас в с. Братово. На други места затвориха депата, защото не можеха да бъдат обслужвани от големите дъждове. Този човек и хората от сдружението пускат всяка седмица сигнали срещу кмета, което за мен е административен тормоз. Станахме любимци на Сметната палата, на АДФИ, на специализирана прокуратура, на когото се сетите. Нас всяка седмица някой ни проверява.
В момента текат сигнали за проекти, които сме приключили преди 5-6 години. Те са приети с държавни приемателни комисии, проверявани са многократно от управляващия орган, от ОЛАФ, но това не им пречи пак да си пускат сигнали и да губят времето на всички. Но подобен тормоз си има и положителна страна – карат ни постоянно да сме в рамките на закона и да не си помисляме да се отклоним, защото знаем, че денонощно някой ни следи и при най-малкия проблем веднага ще се подаде сигнал.
Интервюто взеха Велина Господинова и Десислава Николова, capital.bg
