– Помня, любими!
– А помниш ли как, като започнах частен бизнес и после фалирах, ти пак бе до мен?
– Помня, Рангeле!
– И сега, като 1 година бях в кома, ти пак си до мен…
– Да, скъпи.
– Знаеш ли какво си мисля, Маро.
Мара умилена:
– Какво, любов моя?
– Aми, страшен карък ми носиш ма, Маро!
Счетоводител:
– Не ми излиза баланса!
Генерал Мутафчийски:
– Правилно! Не трябва да излиза!
Всички излизат да разхождат кучетата си. Аз имам костенурка, излязох преди три дена и още съм на стълбището.
Говорят си двама студенти след изпит:
– Колко изкара?
– Тройка.
– Е, нали за петица се готвеше?
– А бе в последния момент си викам, я аз да изкарам тройка, пък с останалите пари да си купя пиене…
Ако искаш да излезеш да се разхождаш на спокойствие, запиши се в армията!
– Защо не беше в час?
– Нямам мегабайти…
Съпрузи пият сутрешното си кафе. Тя:
– Знаеш ли, че в Африка има племена, в които мъжете продават жените си. Ако живеехме там, щеше ли да ме продадеш?
– Бих те подарил…
– Съседе, какво е това тропане и блъскане отгоре?!
– Детето има физическо онлайн!
Един наркоман чоплел семки, ама яко надрусан като лисица. Чоплитой семки, чопли и изведнъж една семка пада на земята. Той я поглежда странно и се развиква:
– ВЪРНИ СЕЕ…
– ВЪРНИИИИИИИИ СЕЕЕЕЕ!
Хваща целия пакет със семки, изсипва го на земята и вика:
– ДООВЕДЕТЕ ЯЯЯЯ!
Французин, американец и българин тираджии си говорят. Американецът се хвали:
– Къщата ми е в едно равно поле, като се прибирам надувам клаксона и като се прибера – камината запалена, яденето във фурната, а жената и децата ме чакат на верандата.
– А моята къща е на един висок баир! – казал французинът.
– Като се прибирам, пускам дългите светлини и като вляза вкъщи, шампанското е отворено и жената ме чака гола на леглото.
– Аз пък – казал българинът – живея в една долчинка. Като се прибирам, спирам двигателя и пускам надолу по инерция. Като стигна, излизам тихичко от камиона, изключвам бушоните, вземам бухалката и отивам да чакам пред прозореца на спалнята – досега само един ми избяга…
Чумата слиза командировка на земята и Архангел Михаил е дежурен по КПП.
– Къде ма?
– Господ ме прати да взема от един град 20 000 души.
– Колко е тоя град?
– Един милион.
– Ееее на един милион 20 000 няма да проличи. Слизай!
Тръгва си чумата след една седмица и Михаил казва:
– Колежке, свърши ли работата, какво стана?
– Ааа, да. Заминаха си 20 000 и си тръгвам.
– Ама ти нормална ли си? Аз те пуснах за 20 000, ти взе 200 000.
– Ааа, аз моите 20 000 си ги взех. Другите умряха от страх.
