Две дечица си говорят докато си играят:
– Ти на колко годинки си?
– На пет… А ти?
– Не знам.
– Лакия пиеш ли?
– Не.
– А гаже имаш ли?
– Не.
– Значи си на тли!
– Нещо оклюмал ми се видиш?
– Жената ми дава едни хапчета, дето убиват желанието за пиене.
– И кво?
– Ами пия, ама без желание…
Майка се обръща към 35-годишният си син:
– Твоите връстници вече имат жени, деца, ипотеки! А ти?!
– К`во, аз? Аз каква вина имам за техните беди?
Звъни телефонът. Слушалката вдига бащата на три дъщери и чува:
– Ало, ти ли си жабче?
– Не. На телефона е собственикът на локвата.
Магьосник работел на кораб в Карибско море. Пътуващите всяка седмица били различни, затова магът правел едни и същи фокуси всеки път. За нещастие обаче папагалът на капитана започнал да разбира как стават номерата и започнал да руши шоуто. По време на представлението извряквал:
– „Виж, това не е същата шапка,“ „Виж, крие цветята под масата“, „Хей, защо всички карти са асаци?“
Магьосникът бил бесен, но нямало какво да направи. Един ден корабът претърпял инцидент и потънал. Магьосникът се озовал на една греда насред океана заедно с папагала. Двамата се гледали с омраза, но не отронили и дума. Минал ден, минал втори, никой не казвал нищо. Най-накрая, след близо седмица, папагалът промълвил:
– Добре, предавам се. Къде е кораба?
На сутринта:
– А сега Вие, като един порядъчен мъж, сте длъжен да се ожените за мен…
– Аз, като всеки порядъчен мъж, вече съм женен.
Пуснах обява за работа:
“Търся човек, който да решава всякакви проблеми; заплата – 20 000 лева на месец”.
Днес се яви един кандидат за длъжността. След като се запознахме го попитах:
– Ако имате някакви въпроси, споделете….
– Да, само един – откъде ще намерите толкова много пари, за да ми плащате заплатата.
Аз се усмихнах лекичко и му отвърнах:
– Е, това ще е първият проблем, който трябва да решите…
Жената има две мисии в живота си – да успокои мъжа си, когато е нервен и да го изнерви, когато е спокоен.
– И, госпожо, защо с такова закъснение ни съобщавате за обира в дома Ви?
– Ами, отначало мислех, че мъжът ми си е търсил чиста риза.
Мравката и стоножката били приятели. Един ден мравката отишла на гости при стоножката. Тя много се зарадвала, но в момента нямала нищо за почерпка. Извинила се на мравка, казала ѝ да се настани удобно и да я изчака, тя щяла да отскочи до магазина да купи ракийка. Поседяла мравката, поседяла, минало много време и тя започнала да се притеснява. Помислила си, че стоножката не е толкова очарована от нейното гостуване и сигурно я наблюдава от някъде за да изчака да си отиде. Решила да не чака повече стоножката, станала отворила вратата и какво да види – стоножката още си обувала обувките. Все пак е със сто крака. Домиляло ѝ на мравката като видяла стоножката, съжалила че си е помислила лоши неща за нея, и ѝ предложила да отиде тя до магазина. Стоножката приела на драго сърце – събула се набързо, дала парите на мравката и влязла в къщи. Чакала, чакала и накрая решила, че мравката и е отмъкнала парите. Излязла пред вратата за да погледне дали се задава от някъде и какво да види?
Мравката хвърляла обувки, ту на ляво, ту на дясно, и вика:
– Таз не е мойта, таз не е мойта!
– Никъде не излизам с теб!
– А за къде си се наконтила така?!
– За да видиш каква КРАСАВИЦА няма да излезе с теб никъде!
