Стар евреин звъни на звънец. Отваря му непознат мъж.
– Вие ли спасихте внука ми да не се удави вчера в реката?
– Дааа!
– А шапката му къде е?!
Жена дълго се кара с мъжа си, но по някое време ѝ писва и заявява:
– Това е, отивам в кухнята да чупя чинии!
Мъжът, веселко й подхвърля:
– Върви, върви! Купил съм ти пластмасови чинии – за многоскандална употреба!
– Шефе, на гръцката салата и е изтекъл срокът на годност.
– Напиши на етикета, че е древногръцка!
Моят организъм ме съветва да премина на здравословен начин на хранене. Ама аз не съм глупак, да слушам някакъв алкохолик!
– Келнер, в супата ми плава нещо!
– Е, това е супа, плават много неща.
– Ама то гребе…
Тя бе толкова грозна, че като се качи на върха на планината и извика:
– Обичам теее!
Ехото и отвърна:
– Имам си прият-елка-елка-елка!
Депозит – това е когато имаш пари, обаче живееш така сякаш нямаш.
Кредит е обратното – нямаш пари, обаче живееш така, сякаш имаш…
Заекващ влиза в бирария :
– К-к-к-каква в-в-ви е б-б-бирата?
– З-з-загорка.
– Д-д-дай една!
– З-з-заповядай!
Седнал заекващият да си пие бирата. Влиза друг клиент и пита:
– Каква ви е бирата?
– Загорка.
– Дай една!
– Заповядай.
Заекващият чул разговора и се обидил:
– Т-т-ти з-з-защо м-м-ми се п-п-подиграваш?
– Н-н-не се п-п-подигравам н-н-на тебе, а н-н-на него…
– Може да е умна, пък да не го показва?
– А може да е тъпа и да не го крие!
Разсеян художник абстракционист така и не запомни, кое му е картината и кое е листа, на който си бърше четките…
– Успокой се, скъпа! Не искам да се карам с тебе.
– А, значи искаш да се караш с друга?
С годините.
Младеж:
– Надявам се, там да има мацки!
Мъж:
– Надявам се, там жени няма да има!
Иванчо отива при баща си, който стои пред компютъра в интернет:
– Тате, направи ми чай!
– Ох, Иванчо, изморен съм много. Толкова много работа имах днес. Направи си сам!
– Татееееееееее… моля те!
– Добре! Давай да направим така: ти ще направиш чай за мен, а след това аз за теб, става ли?
– Да, тате! – радостно казал Иванчо.
След пет минути се връща и носи чаша с чай.
– Тате, направих ти чай.
– Знаеш ли, Иванчо! Аз размислих и вече не искам чай, изпий го ти!
