Шофьор чака в задръстване.
Покрай него пеша преминава колега:
– Здрасти, да те закарам?!
Пешакът:
– Не, благодаря, бързам…
Габровец отива със семейството си в София на гости на роднини. На гарата пита таксиметров шофьор:
– Колко ще струва да ни закараш до Лозенец?
– До Лозенец… чакай да сметна… Ами към 15–20 лв.
– Колко?! Абсурд! По-добре да ходя пеша.
Бакшишът познал с какъв си има работа и рекъл:
– Добре, няма да ми плащаш, ако издържиш да не обелиш и дума през целия път!
Габровецът веднага се съгласил, натоварил семейството и багажа и тръгнали. Таксито лети, провира се между колите, клаксони, псувни… Габровецът се поти, хапе устни, гризе нокти, мени цветове, но мълчи.
Стигнали и бакшишът рекъл:
– Поздравления! През целия път не издаде звук! Кажи ми, кога ти беше най-трудно да издържиш?
– Ами… когато изпадна детето при НДК-то!
Умният мъж флиртува на плажа с жената с най-бяла кожа – на нея отпуската тепърва ѝ предстои.
Току -що в Слънчака:
– Excuse me, българи ли сте?
– Йес, кажете!
Майка успокоява 5-годишният си син, пред кабинета на стоматолога.
– Не бой се, нали си мъж.
– Дрисльо съм, само ме мани от тука.
Ходихме на екскурзия в хлебозавод. Вече не слагам хляб в устата си. Ходихме на екскурзия в месокомбинат. Вече не ям месо. Утре ще ни водят във винпрома. Аз няма да ходя!
Жена ми има една приятелка, която адски ме дразни. Чудя се как да я разкарам от семейството ни и съм решил довечера да кажа на жена ми, че въпросната дама напоследък страшно се е разхубавила…
Петка и Чапай решили да отворят частна аптека. Потръгнало им, но конкуренцията била много недоволна. Решили да ги изобличат, че нищо не разбират от фармация и им изпратили мним болен с диагноза – „Загуба на вкуса.“ Влиза той в аптеката и казва на Чапай каква му е диагнозата. Чапай казва на помощника си:
– Петка, я се покатери на вторият рафт и ми дай таблетка №13.
Пациентът отхапал от огромната таблетка и възкликнал:
– Но това е кравешко лайно!
– Ето, възстановихте си вкуса! – казал Чапай.
Конкуренцията не искала да признае загубата си и отново изпратила мнимия болен с нова диагноза – „Загуба на паметта!“ Влиза той в аптеката, съобщава диагнозата, а Чапай отново казва на помощника си:
– Петка, я се покатери на вторият рафт и ми дай таблетка №13.
– Пак ли тези лайна, бе?! – възкликнал пациентът.
– Ето… и паметта Ви се върна! – рекъл Чапай.
Моята приятелка обича кафе, а аз чай, затова когато се срещаме пием водка.
– Така, да си спомня какво съм учил-вилицата в лявата ръка, ножа в дясната…
– Извинете, аз дали може да си избера друг хирург?
– Дафино мари, теб болат ли та зъбите?
– Не знам, те са отатък на радиото!
– Дъще, аз на твоята възраст като бях, мъжете се редяха на опашка за мен.
– Знам мамо, била си най-бавната касиерка, казвала си ми го много пъти.
– Каквото било, било! Да забравим всичко и да избягаме някъде?
– Подсъдимият, седнете!
– Келнер, тази муха какво прави в супата ми?
– Моли се.
– Гаврите ли се? Разкарайте се, това няма да го ям.
– Видяхте ли, молитвата ѝ бе чута.
