Жена отива в ловен магазин да купи пушка.
– За мъжа ми е – пояснява тя.
– Той каза ли ви какъв калибър иска? – пита продавачът.
– Шегувате ли се? Та мъжът ми изобщо не знае, че се каня да го застрелям.
По време на професионален боксов мач, губещият боксьор прошепва на другия:
– Идиот, престани да ме удряш толкова силно, че след мача ще те спукам от бой.
Виждат се двама приятели от гимназия, 20 години след завършването:
– О, Марче, кво става? Как си?
– О, ами Пешо заминах за Германия, ожених се, работя в немското БАН, три деца, едното го приеха в Харвард на 3 годинки още. А при теб?
– Епа, отивам си платя интернета!
– А иначе?
– Е иначе ще го спрат.
– Бабо, как се нарича петел който кълве хората?
– Пилешка супа!
Големият лош вълк изскочи от храстите и изръмжа:
– Къде отиваш, Черв… Я, що си в синьо, ма?!
– Щото „Пепси“ купиха правата…
Винаги има място за шоколад! Защото той не отива в корема. Шоколада отива право в сърцето…
Пътувам. Преминавайки през някакво затънтено градче, решавам да спра, за да се поразтъпча, пък и едно кафе да изпия. Докато ми сервират кафето, вече съм заобиколен от неколцина мургави сънародници, които са твърдо решени „много ефтино, бате“ да ми продадат някаква златна верижка. Рапърска! Като за доберман! „Само 50$, бате!“ Развеселен се пазаря с тях, докато си пия кафето, и накрая си стискаме ръцете на 30 и сделката се осъществява. Естествено, както си и очаквах, верижката се оказва менте… Както впрочем и 50-те $ с които я платих… Но двайсете, които ми върнаха, си бяха съвсем истински.
Двама пият на бара и си говорят:
– Ти от кой град си?
– От Бургас.
– И аз съм от Бургас, давай да пием за това!
– Давай!
Пийнали.
– А в кое училище си учил?
– В трета гимназия.
– И аз в трета, давай да пием!
– Давай!
– А къде си живял?
– До морската градина.
– И аз, давай и за това!
Пийнали.
През това време барманите се сменят. Новият пита:
– Е, как е, всичко ли е наред?
– Да, само дето близнаците пак си търсят повод да се напият…
Купих си куче. Не за друго,а като се прибера някой да ми се радва.
– „Двете хлебарки са в отпуска!“
Надпис на вратата на селска хлебарница.
Най-голямата лъжа на българина:
– „И без пари да ми го даваa, нема да го зема.“
