Принцът убива ламята и спасява девойката. Женят се. След една година седи тъжен на един камък и се пита:
– Защо ми трябваше да убивам доброто животинче?
Бях заспал, и сънувах, че закъснявам за работа. Боже, как се стреснах, събудих се, огледах се и олекна ми, аз съм на работа.
В болницата. Сестрата обгрижва пациент, който е със счупени и крака и ръце, главата му цялата в бинтове, само малко от лицето му се вижда:
– Ама как може, толкова дни лежите тук, а жена ви не дойде да ви види!
– И тя е в болница. – фъфли болният.
– Не знаех, но това е ужасно!
– Да, ама тя започна първа…
В началото на изпита студентът се обръща към професора:
– И така, да видим сега на какво сте ме научили…
– Как ходиш на работа?
– Насила…
– Не бе, как стигаш до офиса?
– Депресиран…
– Винаги давайте на жените!
– Какво да им даваме?
– Няма значение какво… Те и без това никога не знаят какво искат!
– Как Ви е името?
– Иван.
– Презиме?
– И през зиме, и през лете все съм си Иван.
Хитрите мъже харесват пълнички женички… зимата – топло, лятото – сянка…
Пощальон отива при доктора на преглед. Докторът, без да знае професията му, го преглежда и му казва:
– Зле си със сърцето. Нужно ти е движение, трябва да ходиш пеш: по минимум 5 километра на ден.
– Кога, бе, докторе? Преди или след като разнеса пощата?
– Ти си първата жена с която вечерям, откакто жена ми ме напусна.
– О, колко мило, кога се разделихте със съпругата ти?
– Сутринта.
Никога не отказвайте скъпи подаръци! Любовта идва и си отива, а заложните къщи работят денонощно!
Дори и да можеш да ходиш по вода, хората, които ти завиждат, ще кажат, че е защото не можеш да плуваш…
– Миме, я не ми се прави много на умна.
– Но аз си мълча и нищо не казвам.
– Именно, преструваш се, че мислиш.
– Скъпа, защо пазаруваш толкова много парцалки, рокли и блузки?
– Скъпи, започваш да говориш като покойния ми съпруг!
– Ама ти не си ми казвала, че преди си била вдовица!
– Ми, не съм била!
За пръв и последен път отивам при психолог… Значи, докато му разказвам за живота си, онзи не престана да пляска с ръце и да се смее с глас, и да ме пита „Верно ли“? Накрая така се разрева, че 1 час го утешавах…
Взех такси от летището до автогарата. Пристигнахме и питам шофьора:
– Колко?
– 100 кинта. – отговаря ми той.
Викам:
– Пич, ти не ме разбра! Не искам да купувам таксито…
