Като бях малък, баща ми ми даде пари и ме прати да платя сметката за ток. Аз обаче купих билети за томбола, с чисто нова кола за голямата награда. Вечерта като се прибрах, баща ми ме спука от бой, защото съм похарчил парите за билети. Много ревах… След една седмица обаче, на вратата се позвъни и отвън имаше чисто нова кола! Тогава всички се разревахме. Колата беше на Енергото. Идваха да спрат тока.
Минава забързано през салона в самолета пилотът с парашут на гърба.
– Какво става? – пита разтревожена пътничка.
– А, нищо. Проблеми в работата…
Понякога гостите идват толкова внезапно, че не успяваш да скриеш всичкото пиене.
Всяко зло за добро! Ако срещнете мечка в гората, веднага ще спрете да се страхувате от кърлежите…
Кажи дядо, какво е твоето желание? – попитала златната рибка.
– Искам да си купя „Мерцедес“, със спестяванията от пенсията.
И хитрият дядка се обрекъл на безсмъртие.
Жената ми е сърдита и два дни не ми говори. Но аз намерих изход. Тръснах пепелта от цигарата на килима и разговора потръгна!
Сър Джин се прибира внезапно по средата на лова.
– За още патрони ли се връщате, милорд? – интересува се икономът.
– Не, за още кучета…
Художникът-абстракционист си отвори прозореца и се загледа навън. Погледна небето, тревата, дървото, птиците, цветята и изпуфтя:
– Егати кича!
Двама се разминават в тъмна улица и единия вади нож:
– Стой! Имаш ли пари?
Другият вади пищов:
– Имам, защо?
– Ами така, да ми развалиш малко…
Студентски изпит.
– Какво да Ви правя, колега – отчаян е професорът – изобщо не сте се готвили за този изпит! Кажете ми поне, колко крушки има в аудиторията?
– 15! – преброил студентът
– Съжалявам, колега, 16 са. Аз имам фенерче в джоба.
На следващата сесия, историята се повтаря.
– И какво сега, колега ? Ще броим ли крушките?
– 16! – веднага отговаря студентът.
– Сгрешихте, колега – казва професорът – този път нямам фенерче, не мога да ви пиша тройка.
– Да, но този път АЗ имам!
В миналото живеехме с надеждата за по-добри времена. Сега живеем с надеждата, че по-лошо няма да стане!
Милиционерът хваща малкият Иванчо, че пуши:
– Как може да пушиш! Едва втори клас си! Какво ще каже баща ти?
– Той ми е казвал, че и Вие сте пушили във втори клас!
– Е, да, ама аз тогава бях на осемнадесет години!
– Стефке, повече няма да мия чинии в тая къща! – Ооо…ще миеш, Пешо, и песни ще пееш! – Абе, може и да мия, но пък няма да пея…
– Това е магия!
– Не, това е физика!
– Не, магия е! Аз като физик ти го казвам!
Една седмица откакто са женени. Свекървата пристига на гости. Влязла в хола и прекарала показалеца си през холната масичка. На пръста и прах…
– Е снахо, какво ще кажеш?
– Свинята винаги ще намери кал…
