В аптеката:
– Дайте ми една таблетка.
– Каква?
– Ами бяла!
– Ние имаме много бели таблетки!
– Добре де, една ми дайте!
– Как се виждате в нашата фирма след 5 години?
– Ослепял от блестящи перспективи.
Митничар:
– Какъв подкуп, за бога? Подариха ми картичка! Мека, зеленичка… Сто години Бенджамин Франклин!
Турист посещава малко градче и вижда, че пред една от къщите свири оркестър.
– Какво правите тук? – пита той.
– Правим серенада на кмета, защото днес има юбилей. – отговаря диригентът.
– Това май не е много любезно. Би могъл поне да се покаже на прозореца. – казва туристът.
Тромбонистът спира да свири и мърмори:
– Е, не мога да бъда на две места едновременно, все пак!
Ако сте се изгубили в планината и нямате компас, не се тревожете! Тихо и кротко изчакайте есента. Птиците винаги отлитат на юг.
– Мамо, защо са ти така нежни ръцете?
– Щото баща ти мие чиниите!
В кабинета на началника на КАТ нахлува млад катаджия
– Господин подполковник! Роди ми се син!
– Браво! Поздравявам те!
– Господин подполковник! Но това е първото ми дете!
– Е добре, иди при касиера и му кажи да ти даде 500 лева.
– Господин подполковник! Та това е син – бъдещо попълнение на КАТ!
– Е хайде, нека ти даде 1000 лева.
– Господин подполковник!
– Ех, младост, младост! От мен да мине. Ето ти ключа от сейфа, вземи знака „спирането забранено“ и го сложи където искаш!
Новите дрешки за една жена са като лекарство! От здравето не бива да се пести!
– Докторе, като получа заплата и почвам да се смея без да спирам!
– Отлично, смехът удължава живота!
– Значи до пенсия ще изкарам?
– Разбира се, а тогава ще стане и по-смешно!
Тази вечер ще ходя на ресторант, но ми куца етикецията!
– Мобилният телефон, от коя страна на чинията се слага, отляво или отдясно?
– Какво правихте вчера?
– Пихме.
– Че, какво е имало вчера?
– Пари!
– Пих само една бира, принцесо. Мога ли да те наричам принцеса?
– Не!
– Пих само една бира, господин полицай.
Концерт, нова фолк певица. Излиза, пее си песните, покланя се и иска да се прибира зад кулисите, но залата крещи:
– Още! Още!
Какво да прави, пее още една песен. Пак залата иска още, пак пее песен. Накрая казва:
– Господа, колко още. Не мога повече, уморих се.
Глас от залата:
– Докато се научиш!
