– Не, трябва да се работи!
– Махни запетайката!
– Махайте ги тия запетайки, де!
Mото на българската бърза помощ:
– Ставай… нищо ти няма.
– Не мога да се оженя за тебе, близките ми са против това!
– И кои са те, че да те спрат?
– Жена ми и 2-те ми деца!
Полет. Стюардесата минава с количката и пита пътник:
– Желаете ли вечеря, господине?
– Хмм… а какъв е изборът?
– „Да“ или „Не.“
Върви един арабин през пустинята, среща го друг и му вика: – Защо жена ти върви три метра пред теб? Нали в Корана пише да вървят отзад? Другия му вика: – Навремето, когато са го писали, е нямало противопехотни мини! Върви Фатме, върви…
– Ало, сине, вечеря ли?
– Мамо, аз вече съм женен!
– Знам, затова и те питам.
Бащата към дъщерите си:
– Дъщери мои скъпи, какво искате да ви донеса?
– Тате, не се бъзикай! Ти някога нещо след риболов да си донасял? Теб те донасят – и на това благодарим!
Кажат ли ми:
– Ще съжаляваш на сутринта…
Спя до обяд…
В един цех работели китайци. Шефът минава на проверка и гледа, едни се събрали на групичка и пушат.
– Какво правите тука, бе?
– „Пусиме“.
– Как така пушите? Я хванете свършете някаква работа… ей оная греда я хванете и я пренесете ей там!
След половин час, шефа пак минава на проверка:
– Какво правите, бе?
– „Пусиме“.
– Ами гредата?
– „Теска е“.
– Ами, като е тежка, съберете всички от работилницата и я пренесете!
След десетина минути, шефа пак минава оттам.
– Вие какво правите, бе?
– „Пусиме“.
– Ами гредата, защо не я пренесохте?
– Къса е…
Прибира се мъжът вкъщи и на входа го посреща разплаканата съпруга:
– Мили, току-що котката изяде котлета, който бях приготвила…
– Успокой се скъпа, ще ти купя друга котка!
