– Знаете ли за какво Ви спрях?
– Превишена скорост? – налучква водачът на МПС.
– Да! И какво ще правим сега?
– 30 лв ще стигнат ли?
– Ти нас не ни мисли, важното е ти да си доволен!
– Жоре, в едната ръка зад гърба си държа бутилка с ракия. Ако познаеш в коя е, ще я изпием.
– В лявата!
– Мисли, Жоре, мисли, концентрирай се!
Принципно си ям здравословно, ма после си вечерям нормално…
Телефонът звъни и бабата в къщата го вдига.
– Госпожа Смит?
– На телефона.
– Госпожо, обаждам ви се от медицинската лаборатория. Когато семейният ви лекар изпрати пробите на мъжа ви за изследване, в същия ден пристигнаха и други такива, на друг Господин Смит. Резултатите от изследванията и за двамата са лоши, но ние просто не сме наясно, кой точно от двамата има Спин и кой има Алцхаймер.
– Това е ужасно! Не можете ли да направите нови изследвания?
– За съжаление, те не са покрити от застраховката ви, а са скъпи.
– И, какво по дяволите, мога аз да направя? – пита бабата.
– Ами, хората от застрахователната ви компания посъветваха да закарате мъжа си на риба, някъде по-далеч и да го оставите там. Ако се прибере вкъщи… никакъв с*кс!!!
Моят професор казваше, че доброто есе трябва да е като пола – достатъчно дълго, за да покрие всичко и в същото време, достатъчно късо, за да задържа интереса.
Прозяване е начинът, по който тялото ви казва, че ви остава само 20% заряд на батерията.
Моят дядо винаги казваше:
– “Когато затвориш една врата, друга се отваря.”
Много добър човек, но ужасен майстор на шкафове.
Между приятелки:
– Колко добре изглеждаш! Много си се променила! Да ни би да си срещнала мъжа на мечтите си?
– Не, зарязах го!
Из обяснение за ПТП:
– И он така, и я така, и те така…
Противоположностите се привличали, моля ви се. И сега каква точно жена да търся, след като съм умен, силен и красив?
Има два вида хора. Едните са трепач, а другите са за трепане.
Заради политиците не ходим на избори! Заради поповете не ходим на църква! Заради генералите мразим армията! Само едни бармани ни останаха…
Жените били много емоционални… щото не сте виждали мъж, когато счупи шише ракия.
– Скъпи, днес продавачът ме нарече госпожица. Чудя се защо?
– Защото не е могъл да предположи, че някой може да се ожени за теб.
– Ъъъ… прекалено бързо ли карах, г-н полицай? – интересува се шофьорът.
– Не, летяхте твърде ниско.
– Дебеланке, как се казваш?
– Нина.
– Съкратено от?
– Сланина!
