Влизаме в аптеката-аз мъжът ми и синът ми (7 годишен). Купувам си противозачатъчни таблетки. Синът ми не спира да пита:
– Какви са тези таблетки? Болна ли си? От какво? Защо са ти тогава? А против какво са тогава?
Не издържам и изстрелвам истината
– Против деца!
Синът ми (изплашено):
– Против нови… или против стари?
Габровец звъни на горещ телефон.
Момичето отсреща:
– Ще направя всичко за тебе!
– Добре, затвори и ме набери ти!
Яхта, трябва да се купува докато си млад и глупав. Щото, после всичките пари отиват за разсад!
– Докторе, имам 10 пръста на ръцете.
– Всеки има по десет госпожо!
– Да, но аз имам седем на едната ръка, а на другата – три…
– Комшийке, защо нямаш плашило в двора си?
– Че за какво ми е? Аз и без това по цял ден съм си там!
Тръгнах на пазар с колата, и на светофарът – тряс – ударих на един колата. Ония като слезе и се развика:
– Патка с патка, ти на шофьорски курс ходила ли си, ма?
Викам му:
– Аз ли бе? Аз колко пъти съм ходила на курс, ти толкова коса нямаш!
– Пешо, как е твоята мигрена?
– А, отиде на фризьор!
– Тате, как се пише „гръд“, с „д“ или с „т“?
– Пиши „цомби“, синко.
– „Войниците пазили Родината с голи цомби“, тъй ли?
– Мамо, всичко си изядох!
– Ето затова синко, искаме да живееш отделно.
Все си мисля, че след години българските имена ще се върнат на мода и когато попитат младо семейство:
– Как го кръстихте?
Те ще отговорят:
– Радка, на баба му Рейчъл.
Между братчета.
Малкият към големия:
– Бате, помоли мама да ни даде пари за сладолед!
– Ми, ти я помоли. Тя не е само моя майка, ами и твоя!
– То си е така, ама ти се познаваш с нея по отдавна!
– Докторе, не чувам добре.
– Седнете! Ще ви направя промивка на ушите.
Доктора промил ушите на пациента и казал:
– Прегледът и процедурата струват 10 лева.
– Моля, 20 лева ли казахте?
– А, ето, че вече чувате добре.
Вървя си по улицата. Гледам портфейл. Отварям го. Вътре пари. Преброих ги, не стигат!
Катаджии спират автомобил, шофиран от пиян поп.
– Отче, да не си пиян?
– М-дааа.
– Ще плащаш ли глоба?
– М-неее.
– Тръгвай тогава пред нас към районното!
– М-мм, добре… ама нали си знаете, че пред когото съм тръгнал – той не се е върнал!
