Малко момченце се връща от детската градина с изпонадрано лице и раздърпани дрешки. Бащата пита:
– Какво е станало?
– Играхме хорце около елхата.
– Е?
– Елхата голяма. Децата малко.
Добра свекърва:
– Цип на устата.
– Пари в ръката.
– Кънки на краката.
Това пералнята е голяма работа… Ти отиваш да я преровиш за последния чорап, който да докара четния брой на сушилника, а отвътре ти излизат още цели три!
Кокошката:
– Съжалявам. Вие сте първо.
Яйцето:
– Не. Не. След вас. Настоявам.
– Кръстихме детето на майка…
– Цеца ли?
– Не, Майк.
Прочетох книга за брака и там пишеше, че трябва да се отнасям към жена си все едно сме на първа среща. Така че, днес след вечеря ще я кача на колата и ще я оставя пред къщата на родителите ѝ.
Зала „Обреди“:
– И съгласна ли сте вие, Калинка С. К., да се омъжите за тук присъстващия Цонко Г. Д.?
– А не… Аз се изтъпанчих тука в тая бяла рокля и с тоя букет ей така, да си постоя и погледам…
– Ти някога въобще бил ли си сериозен?!
– Веднъж-дваж… Не ми хареса.
Две мутри слизат от мерцедес пред изложбена зала. Влизат вътре и виждат една картина. Викат човека, който работи и го питат:
– Колко струва?
– 200 000, но не се продава.
– Ще ви дадем 2 пъти повече.
– Е, добре.
Излизат и единият казва:
– Добре, брато, купихме картичката, сега да купим и подаръка.
Двама пияни излизат от кръчмата.
Единият:
– Абе добре се накъркахме… само едно не разбрах – ти как се казваш?
Другият започнал да се чеше по главата, вкарал замислена физиономия и след минута рекъл:
– Абе, братле, абе на тебе сега това спешно ли ти е?
Пияната шахматистка се прибра вкъщи на „четири крака“ и заяви на мъжа си, че „царицата“ ходи както си иска…
– Ще женим внучката!
– Ех, че хубав повод за среща! От къде е момчето?
– От фейсбук.
– Знаеш ли, когато си без очила си по-симпатичен.
– Интересно… Когато съм без очила, и ти си по-симпатична.
