Разчуло се в казармата, че някой си продава семки за поумняване. Отива старшината при войника и вика:
– Ти ли продаваш семки за поумняване?
– Аз. – отговаря редника.
– Колко струват? – пита старшината.
– Два лева семката.
– Я бе, момче, я дай една! И подал два лева.
Редникът вади една семка от ябълка и му я подава. Сдъвкал я старшината, примляскал – горчиво:
– Е, че аз два лева щях да си купя две кила ябълки със семките.
– Ето виждаш ли – взе да дава резултат!!!
Аз по принцип не пия – само по малко. Тъй като си пийна и ми става хубаво, направо ставам друг човек. А пък той как пие!
– Обвиняеми, наистина ли избягвахте плащането на данъци по начина, който описа прокурора?
– Не, но и неговата схема заслужава внимание.
Попитахме 100 мъже:
– С коя фолк певица искате да заседнете в асансьора?
– С която и да е! Стига да не пее!
– Кажете Холмс, може ли вашия дедуктивен метод да определи дали чашата ми е наполовина пълна или празна?
– Елементарно Уотсън! Я ми дъхни!
Мъжете са като кокошките… На 20 метра от дома и вече са ничии.
– Искаш ли да знаеш какво изпитва един мъж към тебе?
– Отиди при него с куфар…
– Инструкторе, а какво ще стане ако не ми се отвори парашута?
– Еее, спокойно бе! Горе още никой не е останал.
– Имате ли книжка, сър? – Разбира се! – Ще трябва да я задържа! Карате с превишена скорост. – Моля ви, по-добре задръжте колата. Тя не е моя.
Мъж се опитва да си наеме стая в хотел:
– За съжаление, нямаме свободни стаи! – казва му рецепционистката.
– Ами, ако например, дойде Брад Пит, ще намерите ли стая за него?
– Разбира се, за него винаги ще намерим!
– Добре тогава, дайте ми я на мен, а пък той ,така или иначе няма да дойде!
Седя си в парка на пейка и се наслаждавам на златната есен. Наоколо празни пейки – бол. Идва някакъв и сяда на пейката до мен.
– Донесе ли парите? – питам аз.
Да бяхте видели с каква скорост се изнесе…
– Стой! Не мърдай!
– Това обир ли е?
– Не! Селфи…
Да кажеш „Обичам те“ е сложно. Да кажеш „Прости ми“ е още по сложно. Да кажеш „Не ми сипвай“ е съвсем нереално.
– Мамо, може ли да нося сутиен?
– Не!
– Ама мамо, аз вече съм на 14!
– Не, казах!
– Моля те-е-е!
– Абе, сине, ти от дума не разбираш ли?