Днес бях на събеседване във фирма. Мениджър човешки ресурси ми даде един лаптоп и ми каза:
– Опитайте се да ми го продадете!
Взех лаптопа и излязох с него от стаята, а след това и от сградата. След няколко минути, когато бях на две пресечки от сградата, ми звънна телефона и ония от човешки ресурси истерично закрещя:
– Веднага ми върни лаптопа обратно. Ясен ли съм?!?
Викам:
– Спокойно, бе! 500 лева и е твой!
Той:
– Хайде, ако е момче, да го кръстим Виктор.
Тя:
– Добре.
Сервитьорът:
– Добър вечер.
Той:
– Добър вечер, Виктор!
– Здрасти! Как е, завърши ли висшето?
– Здрасти! С две дипломи съм вече.
– Супер!… А доматите по колко ги даваш?
– Изглеждаш много уморен?
– Така е на морето. Всеки ден ходих пеша до плажа!
– Къде беше отседнал?
– В Сливен!
– За какъв ще учиш, като пораснеш? – питат гостите малкият Пламенчо.
– За ин-же-нер!
– Браво, браво!
– А, като завърша – продължава детето – ще стана като вуйчо…сер-ви-тьор!
„Пеперуди в стомаха“ – онова чувство, когато си пипнеш джоба и ти няма портфейлa.
Две причини защо не давам пари на бездомници:
1. На тях им трябват да си купят алкохол.
2. На мен ми трябват да си купя алкохол.
– Тате кво е пача?
– Като „Харибо,“ ама солено.
Днес намерих куфарче с пари тръгнах да търся човекът който го е изгубил ходих къде ли не Париж, Лондон, Дубай не го намерих!
Погребение. Попа казва:
– Покойният много рядко идваше на черква…
– Така е отче. Той и сега нямаше да дойде. Ние го донесохме…
– Малка е! – вика Анка на Киро от пробната.
– Блузката или пробната? – пита Киро.
Да чакаш жена си, докато се приготви, е като да сваляш нещо от интернет:
– Остават 2 минути.
– Остава 1 минута.
– Остават 25 минути…
Когато видите във фейсбук групова снимка на момичета, напишете отдолу:
– „А коя е оная, грозничката?“
Голяма веселба става!
Влака от Враца за София.
Кондуктор:
– Господине, качили сте се на бръзио влак, а билетът ви е за обикновен, пътнически… Ша требва да доплатите…
– Я не брЪзам, нАмали, баце!
