Средностатистически български квартал… Средно висок блок… Тесен панелен апартамент; среден вход… двустаен… на среден етаж… Жена на средна възраст, стои права пред кухненските шкафове с вградена мивка „алпака“… в средата… Чисти 56-тата каракуда… мръщи се… нервира се… мърмори си под нос:
– Идиот с идиот такъв! Ама… аз съм си виновна! Добре ми казваше мама да не се женя за този абдал, ама аз… Не може ли веднъж, както всички истински мъже, когато отиде за риба, да пие бира… или да си хване любовница? А тоя моя, серсеминът му със серсемин… лови ли, лови риба…
– Къде отиваш облечен само с халат и хавлия?
– На фитнес!
– Така, ли?
– Записах се само заради душа, да не включвам бойлера!
– Срещат ли се все още красиви мъже?
– Срещат се, но един с друг.
Ядене, платено от друг, не съдържа никакви калории!
Габровска поговорка
– Скъпи, докторът препоръча, да отида на екзотична почивка.
– Къде ще ме заведеш?
– При друг, доктор!!!
Средновековен спам.
15-ти век.
Стои принцът, чака писмо от любимата.
Три дни и три нощи – нищо.
На края пристига пощенски гълъб на прозореца му.
Щастливият принц развълнувано отваря писмото, а там: “Точа мечове. Изгодно.”
Аврам към Моше:
– Виж, Моше… От известно време спя с жената на равина… Та ако можеш да го задържиш поне час след службата…
Като добър приятел, Моше държал равина колкото могъл с тъпи въпроси, но накрая му станало гузно и си признал защо го прави…
Равинът му отвърнал развеселен:
– Синко, аз съм вдовец от 3 години, ама ти бързо се прибирай у вас…
– Свободна ли си? Дай си телефона и какво ще правиш в събота вечер?
– Да! Ето ти го! Обади ми се в понеделник, за да ти разкажа!
Мъж си проверява фиша пред тото пункта. Изведнъж възкликва:
– Господи! Петица!
И припада от радост. Стоящият до него човек бързо подменя своя фиш с неговия. След малко човекът се свестява, поглежда фиша и възкликва още по-силно:
– А стига бе! Не било петица, а цяла шестица!
И, отново припада…
Бъркам… и 100 кинта в джоба на палтото! И това в първото палто и още в първия ми работен ден в гардероба на Операта!
– Скъпи ,прошепни ми на ухото, че не съм дебела!
Шепот в лявото и ухо:
– Не си дебела, скъпа!
– Хайде сега на другото!
– Хмммм,това ще отнеме малко повече време!
Качвайки се на кантара, помнете!
Хора със златно сърце, железни нерви и стоманен характер, леки няма!
Животът на женения мъж се дели на две части:
Преди да си забрави телефона вкъщи… и след това.
