В пицария звъни телефонът за поръчки.
– Добър вечер! Какво ще обичате?
Видимо почерпен мъжки глас:
– Ей, момиче! Поръчахме си преди час пица, отварям кутията – вътре само блат без нищо отгоре! Подигравате ли се ве!?
– Господине, дайте номера на поръчката да проверим.
Онзи отсреща затваря.
След малко пак се звъни. Женски глас:
– По повод скандала с мъжа ми за пицата преди малко… извинявам се! Всичко е наред. Просто пияндето е отворило кутията обратно.
Днес първи взвод да отива на първи вагон да разтоварва алумин!
– Господин старшина, не се казва алумин, а алуминий.
– Кой се обади там?!?
– Редник Иванов!
– Ти, редник, понеже си умен, отиваш на втори вагон да разтоварваш чугуний!
Днес беше странен ден, първо намерих шапка със пари, после ме гони един със акордеон.
След дългогодишен съвместен живот със съпругата си Елза, Алберт Айнщайн споделя:
„Когато се оженихме, ние се споразумяхме, че по време на съвместното ни съжителство аз ще взимам всички важни решения в живота ни, а тя – всички маловажни. В продължение на всичките тези години ние се придържахме към това споразумение. Убеден съм, че именно то е в основата на нашия брак. Но най-странното е, че през времето на нашия брак не се появи нито едно важно решение.“
Съпруг бил вечно ядосан. Пускал тото всяка събота, а в неделя не печелел и ходел бесен цяла седмица. Приятел го посъветвал да пуска фишът в понеделник и така цяла седмица да живее с надеждата за печалба. Така и направил. Видяла го жена му, че е необичайно весел и усмихнат и го попитала на какво се дължи.
– Скъпа, аз вече живея с Надежда!
– Ох, камък ми падна от сърцето! Тъкмо се чудех как да ти кажа! А аз, с Пешо от „Б“ вход…
Спорят шофьор на камион и пиян катаджия:
– Господине, за десети път Ви питам защо камионът Ви не е добре уплътнен и ръсите от товара си по пътя?
– Господин полицай, за десети път Ви обяснявам, че опесъчавам улиците заради поледицата!
На думите на съпругата:
– Край, напускам те!
Младият съпруг започва да моли за прошка.
Опитният изчаква да свърши истерията.
A този с най-голям стаж в брака тъжно казва:
– Само обещаваш…
А, млъкни поне за 10 секунди, ма! Не мога да разбера дали съм запалил двигателя!
– Какво обичате?
– Обичам топлите слънчеви лъчи, блещукащи по сутрешната роса по тревата, обичам полъха на вятъра, погалил косите ми, препускащите мечти към незавладени омайни светове…
– Останаха само тези банички и една милинка, ще ги вземете ли?
Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и започва да ги инструктира:
– Виждате ли този кратер в ляво от мен? Там ще е спалното. Виждате ли този кратер в дясно от мен? Там ще е Консерваторията. Виждате ли този кратер зад мен? Там ще е Обсерваторията. Някакви въпроси?
Редник излиза пред строя:
– За спалното е ясно-там ще спим. И за Консерваторията е ясно-там ще държим консервите. А в Обсерваторията какво ще правим?
– Вие да не искате цялата Луна да обсерете?!
Интервю за работа…
– Последен въпрос. По скалата от 1 до 10, как оценявате способността си да се концентрирате?
– От 1 до колко?
– Как изкара уикенда?
– Е, на… виж това видео и ще разбереш!
– К’во видео, бе? Това е снимка, как лежиш на дивана!
– Видео е!
Един ми се оплаква:
– Жена ми може да говори с часове на каквато и да е тема!
– Щастливец! На моЙта изобщо не и трябва тема.
