Три часа през нощта. мъж и жена спят…
Изведнъж се звъни на вратата. Мъжът, псувайки, отива да отвори. На прага стои мъж, очевидно пийнал:
– Приятел, ела, моля ти се, долу да ме бутнеш.
– Абе, човек, ти полудя ли! Три часа през нощта е! Ходи помоли някой друг.
Връща се мъжът в леглото и жена му го пита:
– Кой беше?
– Някакъв идиот, искаше да го бутна.
– И ти какво направи?
– Пратих го на майната му!
– Звяр! Говедо! Помниш ли на нас как ни изгасна колата в големия дъжд и едно момче цял час ни бута? Толкова ли не можеш да помогнеш на човека!
Мъжът пак се разпсувал, станал от леглото и се облякъл. Слиза на двора, а там пълна тъма. Вика:
– Ей, приятел! Къде си?!
От тъмнината:
– Тук съм! Ела тук!
– Къде тук бе?
– Тука бе, на люлката!
Докато топката летеше към прозореца на директора, играта на футбол в училищния двор прерасна в игра на криеница!
– Вчера кучето ухапало свекървата.
– И как е?
– Горкото… Цяла нощ повръща!
Полицай отива при жена, която тегли пари от банкомат:
– Колата паркирана на пешеходната пътека, ваша ли е?
– Да.
– Изтеглете 50 лева повече…
– Защо не ме поканиш да излезем да пийнем по нещо тази вечер?
– С удоволствие, но не излизам с омъжени жени.
– Но аз съм жена ти, глупако!
– Съжалявам, не правя изключения.
Нощен полет. Една руса пътничка се взира през прозорчето към мигащата лампичка на края на крилото и вика стюардесата:
– Извинете, бихте ли казали някак по-деликатно на пилота, че е забравил левия мигач?
Колкото по-малко знаеш – толкова по-спокойно спиш!
А, колкото повече знаеш – толкова повече трябва да пиеш!
Купих си метла от пазара. Седя си тихо с метлата в тролея, а някакъв ме поглежда, намига ми и пита:
– Не можа да запали а?
Татко, защо когато корабът потъва, капитанът вика „Първо жените и децата?“
– Защото след това акулите вече не са гладни, синко!
Тате, познай как се казва учителката в детската градина? Започва с буквата „Л“.
– Людмила?
– Не…
– Лиляна?
– Не…
– Лазарина?
– Неее…
– Не знам… как се казва?
– Леля Мария.
– А, бе, Геле – сакам да те питам нещо…
– Е, па, кажи, Вуте!
– Такааа… Значи, нашата крава тръгна да се тели. И я застанах зад нея да помагам. Обаче, чудна работа. Кога кравата се обърна към мене спре да напъва. А кога се обърна на другата страна – продължи. Как мислиш, оти тъй, бре?
– Много си прост, бе, Вуте! Е, па, кравата като те видела е помислила, че вече се е отелила!
– Скъпа, защо никога не включваш мигач?
– Абе кво ги интересува другите, къде отивам?
