Три съседки си говорят:
– Записахме детето на карате.
– Ние пък нашето – на бокс.
– Аз моето сама си го бия.
Новобранец на пиратски кораб пита старшият:
– Какво става, ако по-старите ти дадат черна кърпа?
– Не те харесват и вероятно ще те убият.
– На мен ми дадоха шарена, като дъгата.
– И това не е много хубаво!
– Пешо, връщам се от шефа. Имам две новини – добра и лоша. С коя да започна?
– С лошата…
– Уволниха ме!
– А добрата?
– Теб също…
– Май нашият доктор не е толкова добър!
– Защо?
– Видях го в супера сам да си купува скъпи бутилка и бонбониера.
– Шефе, може ли да изляза по-рано, че ще ходим с жената по магазините?
– Не може Петров.
– Много ти благодаря шефе.
Семейна двойка очаква гости. Изведнъж мъжът започва да крие по-хубавите книги от библиотеката. Жената пита:
– Какво правиш, скъпи? Нали не смяташ, че гостите ще ги откраднат?
– Не, но може да си ги познаят.
Наборна комисия:
– Вашата фамилия?
– Та… та… та… та… тарчев!
– В къртечната рота!
Хванал веднъж един момък златната рибка.
– Пусни ме, момко – рекла с човешки глас тя – ще ти изпълня едно желание, каквото поискаш! Злато, богатства, красиви жени, мъдрост – само кажи!
– Винаги съм бил прост – казал момъкът – затова искам мъдрост!
И златната рибка го дарила с цялата мъдрост на света. Попитала го:
– И как е, о, Мъдри, сега?
А той след секунда размисъл рекъл:
– Много съм прост, трябваше парите да взема…
Евреин се оплаква на приятеля си:
– Моше, Моше-е-е, лоша работа! От двете страни на магазина ми издигнаха молове. Чудя се какво да правя…
– И твоят магазин е по средата?
– Да.
– Напиши: „Вход“!
Той зяпа мач по ТВ. Тя му вика:
– Отивам до комшийката за малко. Сложила съм едно пиле във фурната. Наглеждай го!
След един час се прибира.
– Как е пилето?
– Ми, там си е. Никъде не ходило.
Мутри празнуват Нова година в ресторант. Музиката – просто караоке. Кифлите им роптаят. Мутрите викат администратора:
– Слушай, началник, намери отнякъде музиканти.
– Откъде да ви намеря! Нова година е – всички са заети!
– Ти не разбра – жените молят…
– Ами… аз имам едни приятели, мога да им звънна. Но те свирят джаз! Може би по-добре…
– Давай го тоя джаз.
Идват джазмените. Разопаковат, включват и започват да свирят. Едно парче, две, три… В залата става все по-тихо. Компанията очевидно започва да изтрезнява.
Една от мутрите се доближава до подиума, изчаква да спрат да свирят, навежда се към пианиста и пита шепнешком:
– Квo, момчета, нещо не се получава ли?!
