Седят двама мъже и се напиват. До тях каца летяща чиния, от нея излиза зелено човече и се приближава. Те продължават да си пият. Стои зеленото човече, гледа ги и казва:
– Аз съм зелено човече!
Мъжете го поглеждат и единият казва:
– Е, налей на зеленото човече!
Наливат му, то пие, мъжете продължават да се наливат.
– Аз съм зелено човече!!!
Те пак го оглеждат:
– Е, налей на зеленото човече!
Извънземното пак пие, мъжете продължават да се наливат. Зеленото човече не издържа и крясва:
– Ама аз съм марсианец!!!
– Такааа… На зеленото човече му стига!
– Боже мой, изтекоха ми водите!
– Господин водопроводчик, може ли да не сте толкова емоционален, докато ми оправяте мивката?!
– Как е? – Кофти. Шефът иска да работим за трима. – Брей, че звяр! – То, добре, че сме седем души…
– Аз съм като Пепеляшка – по цял ден пера, готвя чистя… – Нали ти обещах – омъжиш ли се за мен, ще живееш като в приказка.
Между приятелки: – Забелязвам, че съпругът ти в последно време е станал весел, бодър, подвижен… Косата му блести и сякаш се е сгъстила!? – Да! Кучето умря… И остана цял чувал с гранули… Дожаля ми да ги изхвърля…
Важно е да си щастлив, но по-важно е жена ти да не усети…
– Господин полицай, ето ми паспорта, аз съм бежанец!
Искам 1500 лева издръжка, топла храна и подслон!
– Какъв бежанец си ти бе, ти си от Люлин?! И от кого бягаш?
– Ми… от жена ми!
– Трябва да се отиде по-рано в магазина и да се напазарува бързо, преди да дойдат другите и да станат опашки! – си помисли целият град.
Катаджия:
– Господине, вие пили ли сте?
– Аз не съм пили, аз съм орел!
Едно време, за да изляза вечер исках разрешение от мама, а сега – от съпругата… Дали само ми се струва, но с мама беше по-лесно.
