Катастрофа.
– Имате късмет. Аз съм доктор! – заявява единият шофьор на другия.
– Вие обаче, не. Аз съм адвокат!
Снощи комшията ми поиска политическо убежище.
След малко пристигна жена му с точилката и наруши всички „Международни спогодби“
На вниманието на всички шофьори по Южното Черноморие: Колеги, шофирайте внимателно! Катаджията Кольо е взел ипотечен кредит…
– Брат, ти кое забелязваш първо у една жена?
– Зависи… Идва ли, тръгва ли…?
– Защо убихте заека, след като не сте член на ловната дружинка?
– Той защо ми яде зелето, като не е член на семейството?
– Ало, Пешев, дойде ли бригадата за саниране, бе?
– Дойде, шефе, ама от таа бригада само транзистора работи…
По време на соца, при кварталния отговорник влязъл притеснен гражданин:
– Добър ден! Искам да подам оплакване! То, всъщност жената ме изпраща…
– Карайте по същество, другарю!
– Ами, в блока срещу нас – една студентка вечно се разхожда гола! Не си слага ни завеси, ни щори! И моята съпруга ме изкарва, че нарочно я зяпам. Ще ми развали семейството това разпасано момиче!
Кварталният въздъхнал:
– Добре, но преди да говоря с нея, трябва да се уверя, че казвате истината. Щото – аман от клеветници!
И така служителят на реда отишъл в апартамента на жалбоподателя. Погледнал през прозореца и се изумил:
– Ама, Вие – за оня, отдалечения блок ли ми говорите? Ами, то, оттука – нищо не се вижда!
Другият възразил:
– Е, как да не се вижда, бе, другарю милиционер!
Я се качете на това шкафче и вземете тоя бинокъл! Всичко се вижда!
Сребърният дебел ланец показва, че нямаш пари да си купиш дебел златен, за да бъдеш селянина, който мечтаеш…
– Мишо, и твоята ли котка се страхува от прахосмукачка?
– А, не знам. Имам я само от една година.
– Тодоре, отвори прозорците, че ще се задушим в тази жега!
– Няма! Нека съседите си мислят, че имаме климатик.
Срещат се българско и американско врабче на българската граница. Българското пита:
– Ти си американско врабче, защо идваш у нас в България?
– Ами чух, че у вас има демокрация и искам да се срещна с вашите врабчета, да си почуруликам на воля. А ти защо си тръгнал извън България?
– Ами аз пък се начуруликах, сега съм тръгнал да покълва нещо.
– Как станахте добър писател на фантастични романи?
– Веднъж чак сутринта се прибрах и трябваше да обясня на жената.
В бара.
– Кажете, господине?
– Джак Даниелс.
– Дафинка от Брезник, приятно ми е…
Селската кръчма. Вратата се трясва в стената. Там застава огромно женище с ръчища на буквата ф, смръщени вежди, едва прикриващи двете лазерни свредла отдолу. Оглежда се, взима на мерник двама в ъгъла и право там, без да сгъва коленете.
– АЙДЕ, ПЕШО, У ДОМА!
– Ама, мила, тука Гогата… една халбичка… биричка… е взел… да си я пийна, а?…
Женището дига на екс халбата и я трясва на масата.
– Ставай ти казвам, бе! Нямаш бира вече!
– Като се меря, винаги си гълтам корема!
– И помага ли?
– Помага! Да видя кантара.
