– Ало, тук е 112. Какъв е проблемът?
– Ами съседът Пешо дъни сръбско, а е вече 23.30ч. Утре е работен ден все пак.
– Ще предадем на органите. След половин час…
– Ало, тук е 112. Какъв е проблемът?
– Ами аз пак за съседа Пешо…
– Предали сме на органите, но в момента нямат свободни патрули. Веднага щом могат, ще дойдат. След още половин час…
– Ало, тук е 112. Какъв е проблемът?
– Еми аз такова…за съседа Пешо…
– Ама нали ви казахме, че няма свободни патрули, ще пратят когато има свободни!
– Е да де, аз да ви кажа, че няма смисъл да пращате.
– Е, защо!?
– Ами гръмнах го!
След три минути пред блока се струпват пет/шест патрулни коли. Намират съседа Пешо жив и здрав у тях – пиян, залян дъни сръбско… Слизат при съседа.
– Ти що лъжеш, че си го гръмнал?
– А вие що лъжете, че нямате свободни патрули?
– Тате, имам нова жена!
– Що, старата спука ли се?
Две баби си говорят:
– Днес в парламента ще приемат закона за гей браковете.
– То тез депутати само за себе си мислят…
Събират се трима пенсионери да се видят, да си поговорят и сядат в кварталното барче
– Какво искате за пиене? Днес аз черпя! – казва бай Киро.
– Едно чайче, с лимонче, ако може. Ама си запиши да не забравиш!- бъзика го дедо Пешо.
– Кой, аз ли бе? Знайш ли колко Гинко билоба съм изпил?
Пита другия:
– Ти какво ще пиеш?
– Кафенце, ама с много захар.
Тръгва бай Киро към касата и непрекъснато си повтаря: чайче, кафенце, чайче… Идва неговият ред. Касиерката пита:
– Какво ще обичате?
– Ааа… три големи ракии!
Връща се към масата и носи ракиите, а другите двама се споглеждат клатят глави и мърморят:
– Ей, помни мискининът му, помниии!
– Бракът е като лимона! Който го гледа му текат лигите. Който го яде му скърцат зъбите!
Надпис в бар:
„Не пускайте боклуци в писоара, защото ръката, която ги вади, после ви слага лед в питиетата!“
Върви си Червената Шапчица из гората. Изведнъж от храстите се показва главата на Вълка.
– Къде отиваш? При баба ти ли?
– Да.
– В кошницата носиш питка ли?
– Да.
– А във вестник ли е завита?
– Да.
– Я ми дай вестника.
Случва се да разговаряш с някого, а погледът му един такъв: крушката свети, а вкъщи няма никой.
Дeжypният в пoлициятa дoĸлaдвa:
– Гocпoдин нaчaлниĸ, oбaдиxa ce, чe нa плoщaдa пaĸ имaлo бeзpeдици!
– A ĸaĸвa e нaшaтa зaдaчa, cepжaнт?
– Дa cлeдим зa peдa.
– Toчнo тaĸa! Hиe тpябвa дa cлeдим зa peдa, a бeзpeдицитe нe ни интepecyвaт!
