Спира един перничанин с голфа си до бентли на един светофар. Отваря прозореца, свирка, кима на шофьора от бентлито да си отвори прозореца. Отворил го шофьорът и перничанинът го пита:
– А бе, да те питам, доволен си от т’ва?
Шофьорът го погледнал…
– Доволен съм!
– Щот гледам, че нещо не ги карат много-много…
Разговор между колеги:
– Ще можеш ли да работиш, ако си изпил един литър водка?
– Да!
– А два?
– Да!
– А три?
– Какво се заяждаш?! Нали виждаш, че си работя!
– Извинете вие какъв сте? – пита един развеселен пасажер съседа си.
– Аудитор! – отговаря любезно другият пасажер.
Развеселеният след кратко мълчание казва:
– Хиххии, аааа, аз съм беемветър.
Мъж закарва трабанта си на сервиз и казва:
— Искам да му поставите дискови спирачки.
— Десет лева.
— Искам да му сложите и двигател от ферари.
— Десет лева.
— И тунинг вътре и вън.
— Десет лева.
Мъжът пита смаяно:
— Бъзикате ме!
Майсторът отговаря:
— Ами ти пръв започна!
Пустиня. Изтощен турист се лута, вече накрая на силите си. Среща местен и пита:
– Извинете, къде наблизо има оазис, вода, сянка?
Местният отговаря спокойно:
– Вървите направо, все направо и следващия петък завивате надясно…
Един млад мъж се явява на изпит за полицай. Вечерта се прибира вкъщи радостен.
– Тате, тате, приеха ме. Вече съм полицай.
– Чудесно, моето момче. Трябва да го отпразнуваме.
Седнали на масата да празнуват.
– Какъв беше въпросът на изпита, сине? – попитал бащата.
– Колко е 3 по 7? И аз отговорих 20.
– Но, сине, 3 по 7 е 21.
– Може и така да е, тате, но аз бях най-близо до верния отговор.
Влиза химик в аптека:
– Имате ли дезоксиаденозилхидроксокобаламин?
– Да, имаме, това е витамин B12.
– Е да де, все му забравям тъпото име!
– Владо, научи ли си уроците?
– Не.
– А защо си легнал да спиш?
– Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре спиш.
Катаджии спират автомобил, шофиран от пиян поп. – Отче, да не си пиян? – М-дааа. – Ще плащаш ли глоба? – М-неее. – Тръгвай тогава пред нас към районното! – М-мм, добре … ама нали си знаете, че пред когото съм тръгнал – той не се е върнал …
Двама туристи пътуват през американската прерия, а насреща им истински индианец:
– Здравейте, ние се казваме Джон и Питър! А как е твоето име?
– Моето име е „Големият черен, железен кон, който препуска през полето и пълни с дим небето, когато…“
– Не е ли малко дългичко, а!
– Не! Има още…
– Чакай, а как ти вика майка ти на галено?
– Ту туууу…
