В училище:
– Митко, Асеновград, какво е село или град?
– Село, госпожо.
– Не Митко, то си личи по името, завършва на град, значи е град!
– Госпожо, а Козлодуй какво е?
В един затвор, някакъв пандизчия попитал надзирателя:
– Шефе, какво има за закуска?
Оня отговорил:
– Чай!
Лишеният от свобода задълбочил разговора:
– Ама, към него – какво има? Сирене, салам, мармалад?
Служителят се троснал:
– Кое не ти е ясно, бе? Закуската е ЧАЙ!!!
Затворникът попитал с плаха надежда:
– А вътре – има ли поне захар?
Надзирателят се хванал за главата:
– Ехееей! Ти, още малко ще поискаш и да ти го сваря, бе!
– Сложи ми един с две топки.
– Да сложа един и на жена ти?
– Не, тя ще ближе моя.
– Заповядай, чувствай се като у дома си… а ей там мини с прахосмукачката.
В магазина:
– И какво, тези крушки наистина светят 7 години?
– Разбира се! Ние даваме две години гаранция за това…
Извънземни долетели на Земята, за да изследват интелекта на земните жители и да ги включат в „Каталога на разумните цивилизации“. Попитали земляните:
– Защо имате толкова много плодородна земя, вода и слънчева светлина, а мнозина от вас гладуват?
– Нямаме достатъчно пари.
– Защо при вашите строителни възможности има толкова много бездомни?
– Не ни стигат парите.
– Защо има толкова много бoлни хора, които могат да бъдат излeкyвaни?
– Парите са ни малко.
– Защо сте замърсили толкова много вашата планета?
– Нямаме пари, за да я поддържаме чиста.
– Какъв е този дефицитен ресурс, парите, че те ви пречат да живеете нормално? Можем ли да ви помогнем и да ви докараме от някои други планети? Вие откъде ги вземате?
– Печатаме си ги сами…
Индийски военни създадоха собствена система за разпознаване „свой- чужд“.
Ако не пее и не танцува – чужд е.
Винаги носи със себе си визитните картички на хора, които мразиш или най-малкото са ти противни. Така ако на паркинга одраскаш или блъснеш чужд автомобил, можеш върху една от тях да напишеш „Извинете“ и да я пъхнеш под чистачката на предното стъкло.
Чак когато започнах да предлагам на жената развод, разбрах колко ужасно нещо е отказът.
Задали един и същ въпрос на ученик, икономист и адвокат:
– Колко прави 3+3?
Ученикът веднага отвърнал:
– 3+3 е равно на 6.
Икономистът отговорил:
– Вероятно е 6, но може да бъде и 7, зависи от икономическата конюнктура.
Адвокатът затворил вратата, запалил цигара, седнал на стола си, помислил малко и отговорил с въпрос:
– Колко искате да прави?
