– Как загина съпругът ви?
– А ми чистеше си ловната пуша, и случайно гръмна в себе си!
– А ми защо целия е в синини?
– Не искаше да чисти пушката!
На борда на кораб:
– Капитане, земя!
– Млъкни бе, идиот – нали току – що отплавахме!
Наели чукче да боядисва осовата линия. Първия ден направил един километър. Втория ден – 700 м. Третия ден – 200 м. Извикал го бригадира и му се скарал, че е станал много мързелив.
– Чукче не мързелив – кофа далеко…
Габровец с депресия отива при психолог. Психологът:
– Според мен и Вие като другите пациенти от Габрово, страдате най-вече заради това, че правите всичко възможно, за да не харчите пари. Това вечно въздържание води до вътрешни напрежения, които се натрупват и водят до депресия. Препоръчвам Ви шопинг – терапия. Изхарчете колкото може повече пари, като си купувате всичко, което Ви хрумне. Това действа безотказно!
След седмица габровецът идва на контролен преглед, отново тъжен и унил. Психологът:
– Колко пари похарчихте?
– 1000 лева, и НИКАКЪВ резултат!
– Хм. 1000 лв. е доста добра сума за шопинг, и да няма никакъв резултат… а какво си купихте?
– 500 евро!
Лесно им е на жените… Oтиват при личния лекар без грим и веднага болничен…
– Ало, агенцията за запознанства ли е?
– Да, господине – кажете!
– Ами, аз съм стар ерген… Не смогнах да се задомя досега… Та, бих искал чрез вас да си намеря съпруга! Дано не е прекалено късно!
– Не се притеснявайте, господине! За човешкото щастие – няма пределна възраст! Обаче, дайте ми някаква информация за себе си! Най-напред – как се казвате?
– Иван Петров!
– Такааа… записвам:“Иван Петров“. А на колко сте години?
– На сто и двадесет!
– Такааа… Записвам:“на сто и два…“ МОЛЯ?! Простете любопитството ми, но защо искате да сключите брак чак сега?
– Ами, прочетох една статия във вестника и много се притесних! В нея пишеше, че женените мъже живеели по-дълго от ергените!
Летището загубило връзка с малко самолетче. След 5 минутки им звъни телефона. Вдига го диспечера и чува:
– „Мейдей, мейдей! Пилотът ми умря от инфаркт и сега летя на 18 000 фута, със скорост 180 мили в час и съм обърнат надолу с главата. Не знам как да ползвам радиото, затова се обаждам от мобилния си.“
– Успокойте се! – казал диспечерът. – Не се паникьосвайте. Сега ще оправим нещата, но първо искам няколко отговора.
– Питайте!
– прошепнал неспокойно пътника.
– Откъде знаете, че сте на 18 000 фута?
– Виждам го на един прибор на таблото!
– Добре, а за скоростта сигурен ли сте?
– Да пише я на таблото!
– Небето е покрито с облаци, откъде знаете, че летите с главата надолу?
– Ами акото ми се стича от гащите по врата…
– Защо стоиш толкова дълго в морето?
– Осолявам сланината…
– Сервитьор, донеси двеста грама уиски!
– Не обслужваме пияни клиенти!
– А на дебелите давате да ядат, нали?
– Фенил-амин, ацетил-амин – чете дядото лекарствата.
– Какво си недоволен? – пита го аптекарката.
– Абе все на „амин“ завършват.
